Кинг Стивен - Институтът стр 19.

... и всички тези неща ще изплуват от мрака. Сигурен съм.

Подносът се плъзна по масата и се стовари с трясък на пода. Хърб и Айлин почти не забелязаха. Такива работи се случваха, когато Люк беше разстроен. Не често, но понякога. Свикнали бяха.

Разбирам каза Хърб.

Глупости възрази Айлин. Нищичко не разбираме. Но все пак започни да попълваш документите. Яви се на изпитите. По всяко време можеш да размислиш. Ако пък останеш твърдо решен да кандидатстваш... Тя погледна Хърб, който кимна. Ще направим всичко по силите си, за да заминем.

Люк се усмихна и вдигна подноса. Погледна към Ричи Ракетата.

Като малък и аз танцувах с него.

Да каза Айлин и ѝ се наложи отново да използва салфетката. И ти танцуваше.

Знаеш какво разправят за бездната, нали? попита Хърб.

Люк поклати глава или защото това беше едно от шепата неща, които не знаеше, или защото не искаше да разваля удоволствието на баща си.

Когато се взираш дълго в нея, тя също започва да се взира в теб.

Не се и съмнявам рече Люк. Може ли да си поръчам десерт?

4.

Заедно с есето зрелостният изпит траеше четири часа, но за щастие по средата имаше почивка. Люк седеше на една пейка във фоайето на гимназията, дъвчеше сандвича, който майка му му беше приготвила, и му се щеше да има книга за четене. Донесъл си беше Голият обяд, но един от квесторите я иззе (заедно с телефоните на всички ученици), като заяви, че ще му я върне после. Квесторът също така прелисти набързо страниците в търсене на мръсни картинки или пищови.

Докато хрупаше бисквити за десерт, Люк забеляза, че наблизо има и други ученици, явили се на изпита. Големи момчета и момичета, гимназисти от единайсети и дванайсети клас.

Малкият, какво, по дяволите, правиш тук? попита един от тях.

Малкият, какво, по дяволите, правиш тук? попита един от тях.

Полагам изпит отвърна Люк. Също като вас.

Гимназистите го изгледаха. Едно от момичетата попита:

Ти гений ли си? Като във филмите?

Не отговори Люк с усмивка. Но снощи отседнах в Холидей Ин Експрес.

Те се разсмяха на препратката към рекламата на хотелската верига, което беше добър знак. Едно от момчетата вдигна длан и Люк я плесна.

Къде ще учиш? В кой университет?

В МТИ, ако ме приемат. Това не беше съвсем вярно. Вече беше одобрен за предварителен прием, при условие че се представи добре на днешния изпит. Което не представляваше особен проблем. До момента се справяше с лекота. Плашеха го обаче другите ученици. През есента щеше да посещава лекции в зали, пълни със студенти на тяхната възраст, много по-големи от него и на години, и на ръст. А те, разбира се, щяха да го зяпат. Споделил беше с господин Гриър, че вероятно ще им изглежда все едно е от друга планета.

Важното е как се чувстваш ти казал му беше училищният съветник. Не забравяй това. А ако имаш нужда от съвет или просто искаш да си поговориш с някого, задължително потърси психолог. Винаги можеш да пишеш и на мен.

Едно от момичетата красива червенокоса девойка го попита дали е решил задачата с хотела от раздела по математика.

Онази за Арън ли? попита Люк. Да, мисля, че се справих с нея.

Ти кой отговор избра, помниш ли?

Задачата беше да се пресметне колко е платил някакъв тип на име Арън за х брой нощувки в мотел, ако цената е 99,95 долара на нощувка, плюс 8 % данък, плюс допълнителна еднократна такса от пет долара. Люк, разбира се, помнеше. Задачата беше малко подвеждаща, защото се питаше колко е платил. Отговорът не беше число, а уравнение.

Верният отговор е В. Ето, виж. Той извади химикалка и написа върху торбичката от обяда си: 1,08 (99,95х) + 5.

Сигурен ли си? Аз оградих отговор А. Тя се наведе, взе торбичката Люк долови полъх от парфюма ѝ, ароматен люляк и написа: (99,95 + О,8х) + 5.

Отлично уравнение отбеляза Люк, но така съставителите на подобни тестове се опитват да те подведат. Той почука уравнението ѝ с пръст. Твоето отразява цената за една нощувка и не включва правилно данъка на стаята.

Момичето изстена.

Не се тревожи успокои я Люк. Сигурно си се справила без грешка с останалите задачи.

Може ти да грешиш, а тя да е права обади се едно от момчетата. Същото, което бе плеснало дланта на Люк.

Девойката поклати глава.

Малкият е прав. Забравих как се изчислява шибаният данък. Пълна скръб съм.

Люк я проследи с поглед как се отдалечава с наведена глава. Едно от момчетата я догони и я прегърна през кръста. Люк му завидя.

Един от другите, красив младеж с маркови очила, седна до Люк и попита: Странно ли е? Да си такъв като теб имам предвид.

Люк се замисли.

Понякога. Обикновено си е просто част от ежедневието.

Квесторът подаде глава от класната стая и задрънка със звънеца в ръката си.

Хайде, деца, да започваме.

Люк стана с известно облекчение и изхвърли торбичката от обяда си в кошчето за боклук до вратата на физкултурния салон. Хвърли последен поглед към красивата червенокоска и докато влизаше в стаята, кофата се премести с десетина сантиметра наляво.

5.

Втората половина от изпита беше също толкова лесна, колкото първата, а той смяташе, че се е справил прилично и с есето. Във всеки случай се постара да е кратко. На излизане от гимназията видя красивото червенокосо момиче да седи само на една пейка и да плаче. Запита се дали се е издънила на теста и, ако беше така, колко зле толкова, че да не я приемат в университета, който беше посочила като първо желание, или толкова, че да свърши в някой общински колеж. Зачуди се какво ли е усещането да нямаш мозък, който сякаш знае отговорите на всички въпроси. Запита се дали да отиде при нея и да я успокои. Запита се дали тя ще приеме утеха от момче, което на практика е още малък сополанко. Вероятно щеше да му каже да направи като зелената еуглена и да си бие камшика. Замисли се дори за начина, по който се премести кошчето за боклук странна работа. Хрумна му (направо получи истинско прозрение), че животът всъщност е един дълъг зрелостен изпит и вместо четири или пет варианта, измежду които да избереш, получаваш десетки. Включително варианти като понякога, може би, едва ли.