Кинг Стивен - Институтът стр 13.

С радост ще се заема, господин Джей. Но само ако прибавите и два буркана краставички.

Ани, която не играеше на дребно, му направи знаме, дълго десет метра и широко два. Тим го закачи за метална ролка, която изработи сам, като завари парчета от тръби в работилницата на Ремонт и продажба на дребни машини Фроми. След като обясни на шериф Джон какво иска да направи и получи разрешение да опита, двамата с Таг Фарадей окачиха ролката на кабел над тристранното кръстовище на Главната улица и завързаха единия му край за фасадата на Дрогерия Оберг, а другия за затвореното кино.

В петък и събота вечер, по времето, когато баровете затваряха, Тим дърпаше ролката и развиваше транспаранта като щора. В двата му края Ани беше нарисувала по един старомоден фотоапарат. Надписът отдолу гласеше: НАМАЛИ, ИДИОТ ТАКЪВ! ЗАСНЕХМЕ РЕГИСТРАЦИОННИЯ ТИ НОМЕР!

Не снимаха, разбира се (макар че Тим си записваше регистрационните номера, когато успееше да ги види в тъмното), но транспарантът на Ани вършеше работа. Не безотказно, ала какво в живота работи безотказно?

В началото на юли шериф Джон повика Тим в кабинета си. Тим попита дали е недоволен от него.

Точно обратното отвърна шерифът. Вършиш си работата отлично. Идеята за транспаранта ми се струваше налудничава, но признавам, че сгреших, а ти се оказа прав. Всъщност не ме безпокоят среднощните гонки, нито хората, които се оплакват, че не успяваме да ги спрем, защото ни мързи. Между другото, оплакват се същите онези, които всяка година гласуват да се намали бюджетът на полицията. Безпокоят ме най-много кашите, които трябва да чистим, когато някой идиот се забие в дърво или стълб. Мъртвите са страшна гледка, но онези, които се променят завинаги след една безразсъдна нощ... понякога ми се струва, че тяхната съдба е още по-страшна. Все пак тази година юни беше относително спокоен. Даже много спокоен. Може да е просто изключение от правилото, но се съмнявам. Мисля, че е заради транспаранта. Кажи на Ани, че вероятно е спасила някой и друг живот с него, както и че може да спи в килиите отзад, когато застудее.

Непременно ще ѝ предам каза Тим. Ако се заредите с подлютени кисели краставички, с радост ще приеме.

Шериф Джон се облегна назад. Столът му изстена отчаяно.

Когато казах, че си прекалено квалифициран за нощен пазач, нямах представа колко съм те подценил. Ще ни липсваш, когато заминеш за Ню Йорк.

Не съм се разбързал отвърна Тим.

Не съм се разбързал отвърна Тим.

14.

Единственият денонощен търговски обект в града беше минимаркет Зоуни край складовете. Освен бира, безалкохолни напитки и чипс продаваха и евтин бензин, наречен Сокът на Зоуни. Двама красиви сомалийци братята Абсимил и Гутаале Добира се редуваха да поемат нощната смяна от полунощ до осем сутринта. Една дяволски гореща нощ в средата на юли, докато Тим правеше

отметки с тебешир и чукаше по вратите в западния край на Главната, откъм Зоуни се чу гърмеж. Не беше особено силен, но Тим разпозна веднага, че е изстрел от огнестрелно оръжие. Последва вик от болка или гняв и трясък на счупени стъкла.

Тим хукна към минимаркета. Часовникът се блъскаше в хълбока му, а ръката му по навик посегна към пистолета, който вече не носеше. Видя кола, спряла пред бензиновите колонки, а когато наближи магазина, двама млади мъже изхвърчаха навън, единият стиснал нещо в шепа, вероятно банкноти. Тим падна на коляно и ги проследи как се качват в колата и потеглят рязко с гуми, вдигащи облачета синкав пушек от изцапания с масло и грес асфалт.

Откачи радиостанцията от колана си.

Тим до управлението. Кой е на смяна? Отговорете.

Дежурна беше Уенди Гъликсън, сънена и раздразнена.

Какво искаш, Тим?

Току-що извършиха обир в Зоуни. Произведен беше и изстрел.

Това я разбуди.

Божичко, обир ли? Веднага тръг...

Не, просто ме изслушай. Извършителите бяха двама, бели мъже, млади, най-много двайсетгодишни. Избягаха с малка кола. Вероятно Шевролет Круз, но не успях да различа цвета ѝ на флуоресцентните лампи. Моделът обаче е нов, регистрационен номер от Северна Каролина, започва с WTB-9, не успях да видя последните три цифри. Уведоми всички патрули и щатската полиция преди да правиш каквото и да било друго!

Какво...

Тим прекъсна връзката, закачи радиостанцията на колана си и изтича в минимаркета. Стъклото на хладилната витрина беше разбито, а касата зееше отворена. Един от братята Добира лежеше на една страна в нарастваща локва кръв. Мъчеше се да си поеме въздух, а при всяко вдишване гърдите му свиреха. Тим клекна до него.

Трябва да ви обърна по гръб, господин Добира.

Моля ви, недейте... боли...

Тим не се съмняваше, че го боли, но трябваше да огледа раната. Куршумът беше пронизал синята работна престилка високо отдясно и сега платът изглеждаше мътно лилав от кръвта. Кръв бликаше и от устата му и попиваше в козята му брада. Когато се закашля, малки капчици опръскаха лицето и очилата на Тим.

Тим отново взе радиостанцията и с облекчение установи, че Гъликсън не е напуснала поста си.

Трябва ми линейка, Уенди. Да тръгват веднага от Дънинг. Един от братята Добира е ранен. Изглежда, куршумът е засегнал белия Дроб.