Кинг Стивен - Институтът стр 12.

Тим седна на стълбите под бръснарския стълб с безкрайно въртящата се спирала, спряна за през нощта. Свали си очилата, избърса ги в ризата си и си ги сложи пак.

Мога ли да говоря прямо?

Дентън Барабанчика хвърли цигарата си в канавката и тя изсъска и угасна.

Давай. Между полунощ и четири сутринта всички могат да говорят прямо. Поне аз съм на това мнение.

Говориш като човек, който страда от депресия.

Барабанчика се разсмя.

Ти си истински Шерлок Холмс.

Трябва да отидеш при доктор Роупър. Има хапчета, които ще те разведрят. Бившата ми жена пие такива. Макар че раздялата ѝ с мен май я разведри много повече. Той се усмихна, за да покаже, че се шегува, но Дентън Барабанчика не се усмихна, а стана от стълбите и каза:

Знам ги тези хапчета, Джеймисън. Те са като алкохола и тревата. Сигурно приличат и на екстазито, което днешната младеж гълта, когато ходи на рейв партита или както им викат. За известно време ти внушават, че всичко наоколо е реално. Че има някакъв смисъл. Но светът е нереален и безсмислен.

Недей така тихо каза Тим. Това не е живот.

Според мен това е единственият начин на живот отвърна бръснарят и тръгна към стълбите, водещи до апартамента над бръснарницата, с бавна и нестабилна походка.

Тим го изпрати с поглед, изпълнен с безпокойство. Струваше му се, че Барабанчика е от онези хора, които може някоя дъждовна вечер да решат да се самоубият. И вероятно да вземе и кучето със себе си, ако има куче. Като древен египетски фараон. Реши да поговори с шериф Джон по този въпрос, но тогава се сети за Уенди Гъликсън, която продължаваше да се държи хладно с него. Никак не му се искаше тя или някой от другите полицаи да си помислят, че се самозабравя. Вече не беше служител на реда, а само градският нощен пазач. Най-добре беше да не задълбава.

Но мисълта за Дентън Барабанчика не му даваше мира.

12.

По време на обхода си една нощ в края на юни Тим забеляза две момчета да вървят на запад по Главната улица с раници на гърба и кутии за храна в ръце. Изглеждаха така, все едно отиват на училище, само дето беше два през нощта. Тези бродници по късна доба се оказаха близнаците Билсън. Ядосали се на родителите си, които отказали да ги заведат на Селскостопанския панаир в Дънинг, защото оценките им в училище били лоши.

Почти по всичко изкарахме четворки и нямаме нито една двойка заяви Робърт Билсън. Не останахме да повтаряме. Какво му е лошото?

Не е честно додаде Роланд Билсън. Но до сутринта ще стигнем до панаира и ще се хванем на работа. Чухме, че винаги търсят общителни работници.

Тим понечи да му каже, че всъщност се казва общи работници, но реши, че няма смисъл.

Момчета, не искам да ви обезкуражавам, но на колко години сте? На единайсет?

На дванайсет! викнаха те в един глас.

Добре, на дванайсет. Недейте да крещите, хората спят. Никой няма да ви вземе на работа на панаира. Вместо това ще ви тикнат в някоя кошара и ще ви държат там, докато не дойдат родителите ви. През това време всички ще ви зяпат. Може дори да ви замерят с фъстъци и огризки.

Близнаците го изгледаха стъписано (и като че ли с известно облекчение).

Чуйте сега какво да направите продължи Тим. Незабавно се прибирате вкъщи, а аз ще вървя след вас, за да се уверя, че колективното ви съзнание няма да размисли.

Какво е колективно съзнание? попита Робърт.

Какво е колективно съзнание? попита Робърт.

Връзка, с която се славят близнаците, поне според медиите. През вратата ли се измъкнахте или през прозореца?

През прозореца отговори Роланд.

Добре, значи ще влезете пак през него. Ако извадите късмет, вашите изобщо няма да разберат, че сте излизали.

Няма ли да им кажете? попита Робърт.

Не, освен ако не ви хвана пак каза Тим. Тогава не само ще им кажа, че сте се опитали да избягате, но и че сте се държали грубо, когато съм ви хванал.

Роланд възкликна шокирано:

Но това не е вярно!

Ще излъжа заяви Тим. Лъжа много убедително.

Изпрати ги до дома им и проследи как Робърт Билсън събира длани и повдига Роланд, за да може да се прехвърли през перваза. След това Тим направи същата услуга на Робърт. Изчака да види дали някъде в къщата ще светне лампа, като сигнал, че момчетата са били разкрити, и когато това не се случи, продължи по маршрута си.

13.

В петък и събота вечер по улиците имаше повече хора, поне докъм дванайсет или един през нощта. Най-вече влюбени двойки. По-късно понякога следваха нашествия на джигити, както ги наричаше шериф Джон млади мъже с тунинговани коли и пикапи, които си организираха гонки по пустата главна улица на Дюпрей с над сто километра в час и будеха хората с нетърпимия рев на модифицираните си ауспуси. От време на време някой местен или щатски полицай ги спираше и им пишеше фиш (или ги прибираше в ареста, ако алкохолната им пробра беше над .09), но дори с четирима полицаи на нощно дежурство през почивните дни арестите бяха сравнително редки. В повечето случаи им се разминаваше.

Тим отиде да види Ани Сиротната. Завари я пред палатката да плете терлици. Въпреки артрита ръцете ѝ се движеха светкавично. Попита я дали иска да изкара двайсет долара. Ани каза, че малко пари ще ѝ дойдат добре, но че зависи от задачата. Тим ѝ обясни и тя се изкиска.