Беше счупен. Случайно.
И все пак ти твърдиш, че ти е спасил живота?
Сър, каза Въшката, извинете ме, имам предвид, покрит ли съм?
Покрит?
Защитен. От Суейн, имам предвид, и от неговите приятелчета от СО и другите
Суейн е мъртъв.
Последва тишина.
Но все някой ще го кара, с гаранция. Услугите, имам предвид. Вашият бизнес.
Г-н Янака изгледа Въшката с очевидно любопитство.
Разбира се. Как иначе би могло да се очаква редът и взаимодействието да продължат?
Дайте му думата си, Татко, каза Кумико, че той няма да пострада.
Янака прехвърли поглед от Кумико към гримасата на Въшката.
Изпитвам дълбока благодарност към вас, сър, заради защитата на дъщеря ми. В дълг съм пред вас.
Гири каза Кумико.
Господи, рече Въшката, изпълнен с изумление, ега ти честта!
Татко, запита Кумико, през нощта на смъртта на майка ми нареждали ли сте на секретарите да й позволят да излезе сама?
Лицето на баща й беше съвсем неподвижно. Тя гледаше как то се изпълва с тъга, която не беше виждала никога преди.
Лицето на баща й беше съвсем неподвижно. Тя гледаше как то се изпълва с тъга, която не беше виждала никога преди.
Не, каза той накрая, не съм.
Въшката се изкашля.
Благодаря ви, Татко. Сега ще се връщам ли в Токио?
Разбира се, ако искаш. Макар че разбирам, че не ти е било позволено да видиш твърде много от Лондон. Мой сътрудник скоро ще пристигне при апартамента на г-н Въшката. Ако искаш да останеш, и да разгледаш града, той ще го уреди.
Благодаря ви, Татко.
Довиждане, Куми.
И той изчезна.
А сега, каза Въшката и се намръщи страховито, протягайки здравата си ръка, помогни ми да се надигна.
Но ти имаш нужда от медицинско наблюдение.
Че не трябва ли тогава да стана? Той успя да се закрепи на крака, и закуца към тоалетната, и тогава Петал отвори вратата откъм тъмния коридор на стълбището.
Ако си ми счупил резето, каза Въшката, ще ми го плащаш.
Съжалявам каза Петал и примига. Дойдох за мис Янака.
Кофти новини, приятелче. Татенцето й току-що беше на телефона. Каза ни, че Суейн е ритнат. И ни каза, че праща тук новия шеф. Той се усмихна криво, триумфиращо.
Ами виждаш ли, каза меко Петал, това съм аз.
42. ПОДЪТ НА ФАБРИКАТА
Чери продължава да пищи.
Някой да й затвори устата казва Моли от мястото, където е застанала до вратата с оръжието си, и Мона решава, че може да го направи, че може да предаде на Чери малко от своята застиналост, където всичко е интересно и нищо не ти причинява болка, но по средата на пътя си през стаята вижда смачканата найлонова торбичка на пода, и си спомня, че там вътре има един дерм, може би нещо, което ще помогне на Чери да се успокои.
Ето казва тя, когато стига до нея, обелва покритието и лепва дерма отстрани на шията на Чери. Писъкът на Чери се плъзва надолу по скалата към гъргорене, и тя се отпуска на пода край лавицата със стари книги, но Мона е сигурна, че тя ще е окей, и така или иначе отдолу се чуват изстрели, оръжия; бял трасиращ куршум профучава покрай Моли и отскача и дрънчи по стоманените подпори, и Моли крещи към Джентри не може ли той да включи проклетото осветление?
Това сигурно означава осветлението долу, защото светлината тук горе е доста силна, толкова силна, че тя може да види размити дребни зрънца, следи от цвят, струящи от предметите, ако се вгледа добре. Трасиращи куршуми. Така се наричат тези куршуми, дето светят на тъмно. Еди й го беше казал във Флорида, когато видяха надолу по брега как някаква частна охрана стреля към тях в тъмното.
Да, осветлението каза лицето на малкия екран, Вещицата не вижда Мона се усмихна към него. Не вярваше някой друг да е чул. Вещица ли?
И Джентри и едрия Плъзгав се хвърлиха да отлепват от стените дебелите жълти жици, залепени там със сребристи лепенки, и да ги свързват едни към други с някакви метални съединители, и Чери от Кливлънд седи на пода със затворени очи, и Моли се е свила долу до вратата и държи оръжието с две ръце, и Анджи е
Не мърдай.
Тя чу някой да го казва, но в стаята нямаше никой. Помисли си, че може би е Ланет, като че ли Ланет можеше да го каже, през времето и застиналостта.
Защото Анджи беше просто там, на пода до носилката на умрелия мъж, с крака, свити под нея като статуя, и с ръце около него.
Светлината помръкна, когато Джентри и Плъзгавия намериха нужното свързване, и й се стори, че чу как лицето на монитора хлъцва, но тя вече вървеше към Анджи, виждайки (внезапно, абсолютно, толкова ясно, че я болеше) тънката струйка кръв от лявото й ухо.
Дори и тогава застиналостта продължи, въпреки че тя усещаше болезнени парещи точки в гърлото си, и си спомняше как Ланет й обясняваше: Не го смъркай, защото прояжда дупки в теб.
И гърбът на Моли се изправи, ръцете й се протегнаха Навън и надолу, не към онази сива кутия, а към пушкалото й, онова малкото, и Мона го чу да прави щрак-щрак-щрак, и след това три експлозии, далече някъде долу, и те сигурно бяха сини проблясвания, но дланите на Мона бяха обгърнали в момента Анджи, и окървавената козина на палтото галеше китките й. За да погледне в празните очи, където светлината угасваше, на някакво далечно, най-далечното разстояние.