Долу в студения мрак на пода на Фабриката, една от кинетичните скулптури на Плъзгавия, контролирана от подпрограма на Боби, откъсва лявата ръка на друг наемник, използвайки механизъм, отвинтен преди две лета от селскостопанска машина китайско производство. Наемникът, чието име и ВИН избълбукват през Анджи като горещи сребристи мехури, умира с буза върху лявата обувка на Ситната Птичка.
От всички хора в тази стая, единствено Боби не присъствува тук като данни. И Боби не е съсипаното нещо пред нея, привързано с колани и одеала, с брадичка, покрита с изсъхнала повърната материя, нито пък бодрото, познато й лице, гледащо към нея от монитор върху работната маса на Джентри. Дали Боби не е правоъгълният масивен блок памет, завинтен над носилката?
И тя престъпва през проточили се дюни от покрит с мръсни петна розов сатен, под небе от стоманени инструменти, най-сетне свободна от стаята и данните й.
Бригита върви до нея, и го няма натискът, няма я празнотата на нощта, и звукът на кошера. Няма ги свещите. И Континуитет също е тук, представен от крачеща драскулица от сребристи пайети, която някак си й напомня за Хилтън Суифт на брега в Малибу.
По-добре ли си? пита Бригита.
Много по-добре, благодаря.
И аз мислех така.
Защо Континуитет е тук?
Защото той е твой братовчед, изграден от биочипове на Маас. Защото е млад. Отиваме с теб на твоята венчавка.
Но коя си ти, Бригита? Коя си ти всъщност?
Аз съм съобщението, което твоят баща трябваше да напише. Аз съм знаците, които той изписа в главата ти. Бригита се привежда към нея. Бъди добра с Континуитет. Той се бои, че в тромавостта си си е спечелил неудоволствието ти.
Драскулицата от пайети притичва напред, през сатенените дюни, за да съобщи за пристигането на невястата.
41. Г-Н ЯНАКА
Апаратчето на Маас-Неотек все още беше топло на пипане, и бялата пластмасова подставка под него беше обезцветена, като от топлина. Миришеше като на горящ косъм
Синините по лицето на Въшката потъмняваха пред очите й. Беше я пратил до нощното шкафче за една износена кутия от пури, пълна с хапчета и дермадискове, беше разтворил яката си, откъсвайки копчето, и беше лепнал три от адхезивните дискове върху кожата си, бяла като порцелан.
Синините по лицето на Въшката потъмняваха пред очите й. Беше я пратил до нощното шкафче за една износена кутия от пури, пълна с хапчета и дермадискове, беше разтворил яката си, откъсвайки копчето, и беше лепнал три от адхезивните дискове върху кожата си, бяла като порцелан.
Тя му помогна да направи примка от парче оптичен кабел.
Но Колин беше казал, че тя е забравила
Аз не съм каза той, и пое въздух през зъби, окачвайки ръката си на примката. Изглежда като да се е случило, поне засега. Ще продължи известно време Той се намръщи.
Съжалявам
Всичко е наред. Сали ми каза. За майка ти, имам предвид.
Да Тя не погледна настрани. Тя се самоуби. В Токио
Която и да е била, това не беше тя.
Апаратчето Тя погледна към масата за закуска.
Тя го изгори. За него обаче няма значение. Той още е там вътре. Успя да се измъкне. С какво се е захванала, значи, нашата Сали?
Води Анжела Митчел със себе си. Тръгнала е да намери нещото, откъдето тръгва всичко това. Където бяхме ние. Място, наречено Ню Джърси.
Телефонът иззвъня.
Бащата на Кумико, главата и раменете му, се появиха на широкия екран над телефона на Въшката. Той носеше черния си костюм, часовника си Ролекс, и съзвездие малки знаци за старшинство на ревера си. Кумико си помисли, че той изглежда много уморен, уморен и много сериозен, един сериозен мъж зад гладката тъмна повърхност на бюрото си в своя кабинет. Виждайки го там, тя съжали, че Сали не беше звъннала от будка с камера. Щеше да е много радостна да види Сали отново. Сега обаче това вероятно беше невъзможно.
Изглеждаш добре, Кумико каза баща й.
Кумико седеше вдървено, с лице към малката камера, монтирата точно под настенния екран. Опита се рефлекторно да призове презрителната маска на майка си, но тя не искаше да идва. Объркана, тя отпусна поглед към ръцете си, които почиваха в скута й. Внезапно се досети за Въшката, за неговото смущение, страхът му, прикован в стола зад нея, в центъра на камерата.
Ти постъпи правилно, като избяга от дома на Суейн каза баща й.
Тя отново вдигна очи към неговите.
Той е ваш кобун.
Вече не е. Докато ние бяхме заети тук със собствените си проблеми, той създаде нови, съмнителни познанства, и пое по пътища, които ние не можехме да одобрим.
А проблемите ви, Татко?
Усмивка ли проблясна?
Всичко това вече е минало. Редът и взаимодействието са възстановени отново.
Ъъ, извинете ме, сър, мистър Янака, започна Въшката, след това като че ли изобщо изгуби глас.
Да. А вие сте?
Насиненото лице на Въшката се изкриви в огромно, извънредно печално намигване.
Викат му Въшката, Татко. Той ме закриляше и защищаваше. Заедно с Кол с апаратчето на Маас-Неотек спасиха живота ми тази нощ.
Наистина ли? Не бях информиран за това. Бях останал с впечатлението, че не си напускала неговия апартамент.
Внезапен студ
Как? запита тя, навеждайки се напред. Как си го разбрал?
Апаратът на Маас-Неотек сигнализираше твоето местонахождение, след като беше известно след като апаратът беше далече от системите на Суейн. Ние разставихме наблюдатели в съответната област. Тя си припомни продавача на спанак. Без, разбира се, да информираме Суейн. Но апаратът не излъчи второ съобщение.