В Брикстън коралоподобният растеж на метрополиса беше дал почва за различен начин на живот. Тъмни и светли лица, неизброими раси, тухлени фасади, окъпани от месиво от оттенъци и символи, непредставими за строителите им. През отворената врата на пивница се чуваше ритъм на барабани, докато тя минаваше, ритъм и силен смях. Магазините продаваха видове храна, които Кумико никога не беше виждала, рулони яркоцветни платове, китайски ръчни инструменти, японска козметика
Спря до един ярко осветен прозорец, витрина за гримове и червила, и лицето й се отрази в сребристата материя отзад, и тя усети смъртта на майка й да рухва върху нея, изпадайки от нощта. Майка й беше притежавала подобни неща.
Лудостта на майка й. Баща й не би разговарял за нея. Лудостта нямаше място в света на баща й, макар че самоубийството имаше. Лудостта на майка й беше европейска, импортирана мрежа от съжаление и самозалъгване В Ковънт Гардън Кумико беше казала на Сали, че баща й е убил майка й. Но беше ли това истина? Той беше довеждал лекари от Дания, от Австралия, и накрая от Чиба. Лекарите бяха изслушвали сънищата на принцесата-балерина, бяха картирали и засичали синапсите й, бяха взимали проби от кръвта й. Принцесата-балерина беше отказала лекарствата им и деликатната им хирургия. Те искат да режат мозъка ми с лазери, беше прошепнала на Кумико.
Беше шепнала също и други неща.
През нощта, беше казала тя, злите призраци се надигат като дим от кутиите им в кабинета на бащата на Кумико. Старите хора, беше казала тя, изсмукват дъха ми. Баща ти изсмуква дъха ми. Този град изсмуква дъха ми. Тук няма изобщо нищо постоянно. Тук няма истински сън.
Накрая не беше имало никакъв сън. Шест нощи майка й беше седяла, мълчалива и абсолютно неподвижна, в синята си европейска стая. На седмия ден беше напуснала апартамента сама забележително постижение, като се има предвид вниманието на секретарите и беше се запътила към студената река.
Но тъканта зад нещата напомняше очилата на Сали. Кумико извади картата на корееца от ръкава на пуловера си.
Край бордюра на Маргейт Роуд имаше изгоряла кола. Колелата й липсваха. Тя спря до нея, и огледа непроницаемите фасади на къщите от другата страна на улицата, и чу звук зад себе си. Обърна се и видя изкривено лице на гаргойл под мазна купчина къдрици в светлината от отворената врата на най-близката къща.
Въшката!
Всъщност Терънс каза той, когато лицевите конвулсии отслабнаха.
Жилището на Въшката беше на най-горния етаж. По-долните етажи бяха празни, незаселени, и по отлепващите се тапети личаха призрачните следи на изчезнали картини.
Куцането му си личеше повече, докато той изкачваше стълбите пред нея. Носеше сив костюм и масивни обувки от изкуствена кожа с дебели подметки и цвят на тютюн.
Чакаше се да пристигнеш каза той, подхвърляйки се на по-горно стъпало, след това на по-горно.
Така ли?
Знаех, че си изфирясала от при Суейн. Записвах му трафика, когато ми оставаше време от другото.
Другото ли?
Не знаеш ли?
Моля за извинение?
Мрежата. Там става нещо. По-лесно е да ти го покажа, отколкото да се мъча да го обяснявам. Даже и да можех да го обясня, а не мога. Сигурно поне три четвърти от човечеството ще да се е включило в момента и да гледа шоуто
Не разбирам.
Май не само ти. В сектора, дето представлява Агломерата, има нова макроформа.
Макроформа ли?
Много голям конструкт от данни.
Дойдох, за да предупредя Сали. Суейн и Робин Лание възнамеряват да я предадат на тези, които кроят отвличането на Анджела Митчел.
Тва не ми е грижа каза той, достигайки горната площадка. Сали вече е забърсала Митчел и почти е претрепала човек на Суейн в Агломерата. Така или иначе са вече подир нея. И адски скоро всеки до дупка ще е подир нея. И все пак, ще разберем, когато си покаже носа. Ако си го покаже
Въшката живееше в обща голяма стая, чиято странна форма подсещаше, че са били събаряни стени. Беше не само голяма, но и много претъпкана; на Кумико й се струваше, че като че ли някой е разтоварил съдържанието на магазин Акихабара за електроника в пространство, вече запълнено, в стила на гайджините, с прекалено много обемисти мебели. Въпреки това, всичко беше изненадващо прибрано и подредено; ръбовете на списанията бяха подравнени по ръбовете на ниската стъклена маса, на която бяха поставени, до неизползван черен порцеланов пепелник и обикновена бяла ваза с изкуствени цветя.
Тя отново опита Колин, докато Въшката пълнеше електрическа тенджерка с вода от кана за филтруване.
Какво е това? попита той и остави каната.
Гидов апарат на Маас-Неотек. Счупен е в момента, и не мога да накарам Колин да се появи
Колин? Стим-връзка ли дава?
Да.
Дай да му метна едно око Той протегна ръка.
Даде ми го баща ми
Въшката подсвирна.
Това струва цяло състояние. Един от мини-ИИ-тата им. Как бачка?
Хващате го в ръка и Колин се появява, само че никой друг не може да го види или чуе.
Въшката вдигна апаратчето към ухото си и го разклати.
Счупен ли е? Как стана?
Изпуснах го.
Само корпусът е счупен, виж. Биософтът се е отделил от кутийката, така че нямаш ръчен достъп до него.
Можете ли да го поправите?