Анджи изглеждаше направо супер в голямото си кожено палто, след това репортажът свърши.
Мона си спомни какво беше направил Джералд; докосна лицето си.
Изключи вида, след това парното, и отново мина на задната седалка. Използва ъгъла на спалния чувал, за да почисти кондензираната пара от дъха й от прозорците. Погледна нагоре към сградата-планина, цялата осветена, оттатък клатещата се верига покрай ръба на покрива на паркинга. Все едно там горе имаше цяла страна, може би Колорадо или нещо подобно, като в оня стим дето Анджи отиде до Аспен и срещна онова момче, само че се появи Робин, както почти винаги.
Това, което тя не разбираше, бяха тия приказки за клиниката, дето оня барман беше казал, че Анджи е ходила там щото е била лепната за нещо, и сега току-що беше чула типа от новините да го разправя същото, така че предположи, че сигурно трябва да е истина. Но защо ли някой като Анджи, с такъв страхотен живот и Робин Лание за приятел ще иска да тъпче дрога?
Мона поклати глава и погледна навън към оная сграда, щастлива, че тя не е лепната за нищо.
Трябва да се беше разсеяла за минута, мислейки си за Ланет, защото когато погледна пак, там имаше някакъв коптер, голям, лъскавочерен, увиснал над сградата-планина. Изглеждаше страхотно, наистина голяма работа.
Познаваше някои бойни момичета в Кливлънд, жени, с които никой не обичаше да си има кофти работа, ама тая Моли беше нещо по-различно като си спомни как Приор изби вратата, и как пищеше Тя се чудеше какво ли беше разказал той накрая, защото го беше чула да говори, и Моли не го беше удряла повече. Бяха го оставили вързан на стола, и Мона беше попитала Моли мисли ли, че той ще успее да се развърже. Или това, беше казала Моли, или някой ще го намери, или той ще се дехидратира.
Коптерът се спускаше, докато изчезна. Голям, от тоя сорт, дето имат въртели и на двата си края.
И така тя беше тук и чакаше, и без капка шибана идея какво да прави.
Ланет веднъж й беше казала едно нещо, че понякога се налага да си преброиш точките точките бяха каквото имаш в твоя полза и просто да забравиш останалото. Добре. Беше се махнала от Флорида. Беше в Манхатън. Изглеждаше като Анджи Това я спря. Беше ли то точка? Добре де, да го кажем иначе, просто беше имала току-що късмета за отлична безплатна козметична хирургия, и имаше абсолютно перфектни зъби. Както и да е, като го кажеш така, не изглеждаше толкова зле. Помисли си за мухите в коптора. Аха. Ако похарчи парите, дето й бяха останали, за подстрижка и малко грим, можеше да се получи нещо, дето не изглежда чак толкова много като Анджи, което сигурно беше добра идея, защото ами ако някой я търси?
След това коптерът се появи отново, издигайки се.
След това коптерът се появи отново, издигайки се.
Хей.
На може би два квартала разстояние и петдесет етажа по-нагоре, носът на нещото се завъртя към нея, наклони се Това е от мага. Заклати се там, след това се спусна надолу Това е магът, не е истина. Право надолу към нея. Ставаше все по-голям. Към нея. Но това е магът, нали? След това изчезна зад друга сграда, и това беше просто магът
И се появи иззад ъгъла, все още пет етажа над покрива на паркинга, и продължаваше да се спуска, и това не беше магът, летеше право към нея, тесен бял лъч блесна и затърси сивата кола, и Мона щракна ключалката на вратата и се изтърколи навън на снега, все още в сянката на колата, и около нея беше ревът на перките на коптера, и на двигателите му; Приор или за който и да работеше той бяха по петите й. След това фарът угасна, тонът на перките се промени, и коптерът се заспуска бързо, прекалено бързо. Подскочи на опорите си за приземяване, тупна отново, двигателите му угаснаха, кашляйки син пламък.
Мона беше на ръце и крака до задната броня на колата. Подхлъзна се, когато се опита да се изправи на крака.
Чу се звук като от изстрел, и квадратна част от стената на коптера отхвръкна и се плъзна по покрития със солени петна бетон на паркинга; яркооранжева петметрова пързалка за авариен изход изскочи и се наду като детска плажна играчка. Мона се надигна по-внимателно, държейки се за бронята на сивата кола. Тъмна, увита в дрехи фигура преметна крака навън върху пързалката и се спусна седнала по нея, точно като дете на детска площадка. Последва я друга фигура, облечена в огромно яке с качулка със същия цвят като пързалката.
Мона потрепери, когато фигурата в оранжево поведе другата към нея по покрива, настрани от черния коптер. Това беше Това беше!
Сядайте и двете отзад каза Моли, отваряйки вратата откъм страната на шофьора.
Това си ти промълви Мона по посока на най-известното лице на света.
Да каза Анджи, с очи, отправени към лицето на Мона, май така изглежда
Хайде каза Моли с ръка на рамото на звездата. Влизай. Твоят марсиански черньо сигурно вече се събужда. Тя погледна назад към хеликоптера. Изглеждаше като детска играчка, поставена там, без светлини, сякаш дете-гигант го е оставило и го е забравило.
Сигурно каза Анджи, влизайки отзад в колата.
И ти също, сладурче каза Моли и бутна Мона към отворената врата.
Но Искам да кажа
Мърдай!