Не се случи нищо.
След това другите трима бягаха лудешки към стълбите в далечния край на тунела, високите им черни ботуши се подхлъзваха в разтопения сняг, и дългите им палта плющяха като криле. Някаква жена изпищя.
А те още стояха неподвижни, Кумико и Дракулата, и дулото на пистолета беше притиснато до лявата му скула. Ръцете на Кумико започнаха да треперят.
Тя гледаше в очите на Дракулата, кафяви очи, разширени от простичък древен ужас; Дракулата виждаше маската на майка й. Нещо тупна на бетона между краката й. Апаратчето на Колин.
Бягай каза тя. Дракулата се присви, отвори уста, издаде странен, ридаещ звук, и се изви настрани от пистолета.
Кумико погледна надолу и видя апаратчето на Маас-Неотек в локвичка сива кал. До него лежеше блестящият сребрист правоъгълник на едностранно заточено индустриално острие. Когато вдигна блокчето, тя видя, че кутийката му е пропукана. Изтръска влагата от пукнатината и го стисна силно. Тунелът се беше оказал празен. Колин го нямаше. Въздушният пистолет Валтер на Суейн в другата й ръка беше огромен и тежък.
Тя пристъпи към правоъгълно кошче, прикрепено за керамичната стена, и натъпка там пистолета между напръскана с мръсотия изолираща кутия за храни и старателно сгънат листинг новинарски факс. Обърна се настрани, след това се върна за факса.
Нагоре по стълбите.
Някой на перона я посочи, но влакът избоботи с древното си дрънчене, и след това вратите се затвориха плътно зад нея.
Действаше както я беше инструктирал Колин, Уайт Сити и Шепърдс Буш, Холънд Парк, вдигна факса, докато влакът забавяше към Нотинг Хил кралят, който беше много стар, умираше и го държа така до Бонд Стрийт. Станцията на Оксфорд Съркъс беше много претъпкана, и тя беше благодарна заради скриващата я тълпа.
Колин беше казал, че е възможно да напусне станцията, без да плаща. След известен размисъл тя реши, че това е възможно, въпреки че изискваше скорост и точна преценка за момента. Всъщност нямаше друг начин: чантичката й, заедно с чипа от МицуБанк и няколкото английски монети беше изчезнала с Джак Дракулите. Прекара десет минути в гледане как пътниците подават жълтите си пластмасови билети на автоматичните пропускатели, пое дълбоко въздух и хукна. Нагоре, през тях, зад нея вик и силен смях, и след това отново бягаше.
Когато стигна вратите в горния край на стълбите, видя Брикстън Роуд да чака като парцалив Шинджуку, претъпкан с вдигащи пара сергии за храна.
33. ЗВЕЗДА
Чакаше в кола, и това не й харесваше. И иначе не обичаше да чака, а магът, който беше дръпнала, го правеше направо трудно. Трябваше непрекъснато да си напомня да не скърца със зъби заради каквото беше направил Джералд с тях; все още я боляха. И изобщо цялата я болеше, като си помислеше за това. Май като че ли магът не беше много добра идея.
Колата беше на жената, онази, дето Джералд я беше нарекъл Моли. Някаква обикновена сива японска кола, като тези, дето ги имат костюмарите, като цяло готина ама иначе нищо заслужаващо внимание. Миришеше отвътре на ново, и движеше бързо, когато се измъкваха от Балтимор. Имаше компютър, но жената я караше сама, по целия път обратно към Агломерата, и сега беше паркирана на покрива на двайсететажен паркинг, който сигурно беше близо до хотела, където я беше отвел Приор, защото се виждаше онова шантаво здание, с водопада, направеното отгоре като планина.
Тук горе нямаше кой знае колко други коли, и тези дето ги имаше бяха отрупани със сняг, като да не са мърдали от много време. Освен двамата образи в будката, откъдето влизаш, като че ли наоколо нямаше изобщо никой. Беше тук, между всичките тия хора, най-големият град на света, и трябваше да седи сама на задната седалка на някаква кола. С нареждане да чака.
Жената не беше казала кой знае какво, докато идваха от Балтимор, само питаше по нещо от време на време, и заради мага на Мона й беше трудно да не отговаря. Беше разказала за Кливлънд и Флорида и Еди и Приор.
Жената не беше казала кой знае какво, докато идваха от Балтимор, само питаше по нещо от време на време, и заради мага на Мона й беше трудно да не отговаря. Беше разказала за Кливлънд и Флорида и Еди и Приор.
След това бяха се качили тук горе и бяха паркирали.
И сега тая Моли беше изчезнала поне от един час, може и от повече. Беше взела някакво куфарче с нея. Единственото нещо, което Мона беше успяла да изцеди от нея беше, че тя е познавала Джералд от много време, и че Приор не го е знаел.
В колата пак ставаше студено, така че Мона се прекатери на предната седалка и включи парното. Не можеше просто да го остави на слабо, защото можеше да изсмуче батерията, и Моли беше казала, че стане ли това, са загазили до ушите. Защото кат се върна, ще бързаме адски. След това беше показала на Мона къде под шофьорската седалка има спален чувал.
Тя пусна парното на силно и подържа ръце пред решетката на вентилатора. След това повъртя копчетата на малкия вид до вградения монитор и хвана шоуто с новините. Кралят на Англия беше болен; беше адски стар. В Сингапур имаше някаква нова болест; още не беше убила никого, но никой не знаеше как се хваща или как се лекува. Някакви хора мислеха, че имало някаква голяма война в Япония, две различни групи от якудзаджии се опитвали да се избият едни други, но никой не знаеше със сигурност нищо; Якудза беше нещо, за което Еди обичаше да разправя краставици на търкалета. След това се отвориха някакви врати, и през тях излезе Анджи, подпряна на ръката на някакъв невероятен черен тип, и гласът от вида разправяше, че това е на живо, че тя току-що е пристигнала в Агломерата след кратка ваканция в къщата си в Малибу след лечение в частна клиника за наркомани