Как ти е името, дете? попита бабата.
Казвам се само Хайди, но тук ми казват Аделхайд и трябва да внимавам Хайди млъкна уплашено, защото се почувства виновна.
Винаги, когато госпожица Ротенмайер се провикнеше: Аделхайд!, детето не реагираше, защото смяташе, че това не се отнася до него. Не можеше да свикне с новото си име и се почувства още по-виновно пред госпожица Ротенмайер, която току-що бе влязла в стаята.
Госпожа Зеземан без съмнение ще одобри заговори строго новодошлата, че трябваше да избера име, което да може да се произнася без срам, най-малкото заради прислугата.
Скъпа Ротенмайер отговори госпожа Зеземан, когато човек е свикнал с едно име, най-добре е да го наричаме с него, а не с някое друго.
Госпожица Ротенмайер се чувстваше много неудобно, когато старата дама се обръщаше към нея само по име, без да добави към него съответната титла, но не смееше да се възпротиви. Госпожа Зеземан вървеше по свой път и никой не беше в състояние да й влияе. Тя бе забелязала какво става в къщата още с влизането си.
Когато в деня на пристигането й Клара си полегна следобед, бабата приседна на един стол до леглото й и затвори очи за няколко минути; после обаче стана защото бързо се отморяваше и влезе в трапезарията. Там нямаше никой. Сигурно спи, каза си старата дама, отиде до стаята на госпожица Ротенмайер и силно почука на вратата. Възпитателката се появи едва след няколко минути и остана твърде изненадана от неочакваното посещение.
Къде стои детето, докато Клара спи, и с какво се занимава? попита строго госпожа Зеземан.
Единадесета глава
Хайди тъгува
През цялото време на престоя си, всеки следобед, когато Клара лягаше да поспи, а госпожица Ротенмайер тайнствено изчезваше, тъй като също се нуждаеше от почивка, госпожа Зеземан сядаше за малко до внучката си, но само след пет минути беше отново на крака и отиваше да повика Хайди. Отвеждаше я в стаята си, разговаряше с нея, занимаваше я с най-различни неща, забавляваше я. Госпожа Зеземан беше донесла няколко чудесни малки кукли и показа на Хайди как да им ушие роклички и престилчици. Така, без да го забележи, момиченцето се научи да шие и с голяма радост приготвяше на малките човечета дрешки и палтенца, защото госпожа Зеземан й даваше все нови и нови парчета плат в най-прекрасни цветове. След като Хайди се научи да чете, госпожа Зеземан й позволяваше да чете на глас от своята книжка; това доставяше на детето най-голяма радост, защото колкото повече четеше историите в нея, толкова повече ги обикваше. Хайди преживяваше живота на героите от книжката, те скоро й станаха близки и тя се връщаше към тях с най-голямо удоволствие. Все пак детето не можа да възвърне напълно някогашната си веселост, а очичките му загубиха блясъка си.
Дойде и последната седмица, която стара майка щеше да прекара във Франкфурт. Един ден тя отново повика Хайди да отиде в стаята й по времето, докато Клара спеше. Хайди влезе с голямата книга под мишница, старата дама й махна с ръка да отиде при нея, взе книгата и рече:
Искам да ми кажеш нещо, Хайди. Защо не си весела? Още ли таиш в сърцето си същата тъга?
Да кимна плахо Хайди.
Изказа ли мъката си на добрия Господ?
Да.
Молиш ли се всяка вечер всичко да тръгне на добро и Бог да те направи отново весела?
О, не, вече никога няма да се моля.
Какво говориш, Хайди? Това ли трябваше да чуя от теб? Защо си престанала да се молиш?
Няма полза. Добрият дядо Господ не ме чува обясни възбудено Хайди. Ето какво мисля аз: сигурно вечер всички хора от Франкфурт отправят молитви към Бога и той не може да чуе всички. Сигурна съм, че изобщо не ме е чул.
Откъде си толкова сигурна, Хайди?
Много пъти се молих, и то все за едно и също. Минаха цели седмици, а добрият дядо Господ не направи нищо.
Но така не става, Хайди! Не бива да говориш такива неща! Трябва да разбереш, че той е добър баща за всички нас, който винаги знае кое е добро и кое зло. А хората често не знаят кое е най-доброто за тях. И когато поискат да получат нещо, което не е добро, той не им го дава, а изчаква и после ги дарява с нещо друго, много по-добро. Но това става само ако продължим да му се молим от сърце. За тези, които нямат търпение и престанат да се молят и загубят доверието си в Бога, не остава нищо. Разбираш ли, онова, което си искала да измолиш, не е било добро за теб по това време; добрият Господ те е чул, защото той чува всички хора едновременно и помни молбите им, затова е Господ, а не човек като теб и мен. И тъй като е знаел кое е добро за теб, си е казал: да, малката Хайди ще има онова, за което моли, но едва тогава, когато то е добро за нея и когато ще я зарадва истински. И докато те е гледал отгоре, за да види имаш ли му доверие и молиш ли се всяка вечер, ти си избягала и си престанала да му вярваш и изобщо си го забравила. Знай, че който постъпва като теб, добрият Бог престава да чува гласа му между молещите се и с течение на времето го забравя и го оставя да прави каквото си поиска. И когато този човек преживее нещо лошо и започне да се оплаква и да хленчи, че няма кой да го подкрепи в теглото, никой не проявява съчувствие към него, а всеки му казва: Ти сам избяга от добрия Бог, който можеше да ти помогне!. И с теб ли искаш да стане така, Хайди, или ще коленичиш веднага пред добрия дядо Боже и ще го помолиш за прошка, че си побягнала от него? Обещаваш ли ми всеки ден да се молиш и да вярваш, че той ще стори всичко, което е добро за теб? Защото аз съм сигурна, че само той е в състояние да върне радостта в сърцето ти!