След като господарят на дома се отпусна доволно в креслото си, дамата зае място насреща му и го погледна с нещастен вид.
Какви са тези работи, госпожице Ротенмайер? учуди се господин Зеземан. Още когато ме посрещнахте, изглеждахте направо покрусена. Какво става тук? Клара е много бодра.
Господин Зеземан започна тържествено дамата, Клара също е засегната от случилото се. Бяхме измамени по най-подъл начин.
Как така? попита господин Зеземан и спокойно отпи глътка вино.
Както знаете, господин Зеземан, взехме решение да приемем в дома ви другарка за Клара и тъй като много добре знам, че вие много държите дъщеря ви да е заобиколена само от добри и благородни хора, насочих вниманието си към това малко швейцарче, надявайки се в дома ви да влезе едно от онези същества, за които толкова съм чела, които са израсли сред чиста планинска атмосфера и минават през живота, така да се каже, без да се докосват до земята.
Аз смятам обаче отбеляза сухо господин Зеземан, че дори швейцарските деца се докосват до земята, когато искат да отидат някъде. Иначе щяха да имат крила вместо крака.
О, господин Зеземан, сигурна съм, че ме разбирате продължи все така тържествено госпожицата. Говоря за хората, които живеят в онези чисти планински селца и са известни с възвишените си души.
Как би могла да общува моята Клара с една възвишена душа, госпожице Ротенмайер?
Не, господин Зеземан, аз не се шегувам, работата е по-сериозна, отколкото си мислите. Измамиха ме, разбирате ли, ужасно, ужасно ме измамиха!
И кое е толкова ужасно? Не бих казал, че детето изглежда страшно отбеляза спокойно господин Зеземан.
Ще ви кажа само едно, господине, само едно: не можете да си представите с какви животни и хора насели къщата ви това дете! Попитайте господин кандидата!
Животни ли? Как да разбирам това, госпожице Ротенмайер?
И аз не мога да го разбера. Цялото поведение на това същество е неразбираемо, ако, разбира се, не се вземе предвид, че страда от пристъпи на безумие!
Дотук господин Зеземан не смяташе работата за сериозна, но пристъпи на безумие? Това можеше да има сериозни последствия за дъщеря му! Той огледа внимателно госпожица Ротенмайер, защото първо трябваше да се увери, че самата тя не е засегната от това страдание. В този миг вратата се отвори и Себастиян съобщи за идването на домашния учител.
А, ето го и нашият господин кандидат, той ще ни обясни всичко най-добре! посрещна го със задоволство господин Зеземан. Влезте, заповядайте, седнете при мен! И той протегна ръка на влизащия. Господин кандидатът ще изпие чаша кафе с мен, госпожице Ротенмайер. Седнете, седнете и без комплименти! А сега ми кажете, господин кандидат, какво е детето, което приех в дома си като другарка на Клара? Вие преподавате и на него, нали? Каква е тази история с животните, които е донесло вкъщи, и как стои въпросът с разума му?
Десета глава
Старата госпожа Зеземан
На следващия ден в дома Зеземан цареше трескаво очакване. Всички бяха заети с оживени приготовления. По всичко личеше, че очакваната дама е много важна личност и че всички вкъщи изпитваха голям респект пред нея. Тинете сложи на главата си съвсем нова снежнобяла шапчица, а Себастиян измъкна кой знае откъде ниски столчета и ги нареди по всички подходящи ъгълчета, за да има дамата винаги столче под краката си, където и да реши да седне. Госпожица Ротенмайер надзираваше усърдно приготовленията и с целия си вид намекваше, че макар да се очаква пристигането на нова господарка, никой не бива да забравя старата.
Най-после колата изтрополи пред входа и Себастиян и Тинете хукнаха надолу по стълбището. Бавно и с достойнство госпожица Ротенмайер ги последва, защото знаеше, че тя също е длъжна да се яви при посрещането на госпожа Зеземан. На Хайди беше наредено да се оттегли в стаята си и да чака там, докато я повикат, защото бабата щеше да влезе първо при Клара и очевидно желаеше да остане сама с нея. Хайди седна в един ъгъл и започна да си повтаря новото обръщение.
Не мина много време и Тинете провря глава през вратата на стаичката й и нареди кратко, както винаги:
Чакат ви в учебната стая!
Госпожица Ротенмайер не бе обяснила на Хайди какво означават думите милостива госпожо и детето беше сметнало, че дамата вероятно се е объркала. Досега малката беше чувала да се казва госпожо или господине, след което следваше името, вероятно така трябваше да бъде и в този случай. Още щом отвори вратата към кабинета, бабата се обърна към Хайди и заговори с мил глас:
А, ето го и детето! Ела при мен да те видя.
Хайди влезе в стаята и поздрави с ясен гласец:
Добър ден, госпожо Милостива.
Какво беше това? засмя се старата жена. Така ли казват при вас, в Алпите?
Не, при нас никой не казва така отговори сериозно Хайди.
Ами да, и при нас също засмя се отново госпожа Зеземан и сърдечно потупа Хайди по бузата. Няма нищо! За тебе съм госпожа Зеземан и винаги трябва да ме наричаш така. Нали ще запомниш?
Да, разбира се увери я все така сериозно Хайди.
Старата дама огледа Хайди от глава до пети, като непрекъснато кимаше с глава, а Хайди през цялото време я гледаше право в очите, защото от тях струеше такава сърдечност, че сърцето й се стопли като никога досега. И въобще, госпожа Зеземан толкова й хареса, че не можеше да откъсне поглед от нея. Тя имаше прекрасни бели коси, бонето й беше украсено с тънка дантела, а връзките му непрекъснато трепкаха, сякаш от лицето й подухваше лек ветрец, което се струваше на Хайди най-прекрасното нещо на света.