Какви са тези работи? ядоса се Себастиян. Ще те науча аз тебе! Как смееш да звъниш по чуждите врати! Какво търсиш тук?
Трябва да отида при Клара отговори невъзмутимо момчето.
Махай се веднага! Не можеш ли поне да кажеш госпожица Клара, както правим ние? Откъде знаеш, че тук живее госпожица Клара?
Вчера й показах пътя за двайсет пфенига, после я доведох дотук, значи още двайсет пфенига.
Сега вече ме излъга! Госпожица Клара не излиза никога, защото не може да ходи. Изчезвай оттук, преди да съм те изритал!
Само че момчето не се остави да го сплашат. То не се помръдна от мястото си и отговори кратко:
Нали я видях на улицата. Мога и да ви я опиша: тя е с къса, къдрава коса, съвсем черна, очите й също са черни и не говори като нас.
Така значи! каза си Себастиян и едва удържа усмивката си. Малката мамзел пак е забъркала някаква каша. Той дръпна момчето в антрето и пошепна:
Добре, добре, влез тук и чакай до вратата, докато дойда. После може да те пусна вътре да изсвириш нещо, защото госпожицата много обича музиката.
Той почука на вратата на кабинета и бе поканен да влезе.
Дошло е едно момче и много държи да говори лично с госпожица Клара съобщи тържествено Себастиян.
Клара се зарадва много на това необичайно събитие.
Кажете му веднага да се качи поръча тя. Нали нямате нищо против, господин кандидат? Щом момчето иска да говори лично с мен
Малкият уличен музикант не чака да го поканят два пъти. Веднага щом влезе, завъртя ръчката на латерната си. За да избегне досадните уроци, госпожица Ротенмайер си бе намерила работа в трапезарията и изведнъж наостри уши. От улицата ли идваше тази музика? Не, латерната свиреше много по-близо! Но как беше попаднала латерна в учебната стая? И все пак Наистина! Тя се втурна към кабинета и отвори вратата с трясък.
Невероятно! Насред стаята беше застанало някакво окъсано момче и усърдно въртеше ръчката на латерната си. Господин кандидатът отваряше и затваряше уста, но гласът му не се чуваше. Клара и Хайди слушаха унесено музиката и лицата им светеха радостно.
Престани! Веднага престани! изкрещя с пълен глас госпожица Ротенмайер.
И нейният вик заглъхна в музиката. Тя се втурна към момчето но пред краката й се изпречи нещо, някакво ужасно черно животно запълзя напред Костенурка! Този път госпожица Ротенмайер направи огромен скок във въздуха нещо, което не беше правила от детските си години и изпищя с все сила:
Себастиян! Себастиян!
Момчето спря да върти ръчката, защото най-накрая гласът на госпожицата беше заглушил музиката.
Себастиян стоеше зад полуотворената врата на трапезарията и се превиваше от смях, тъй като не беше пропуснал нито една подробност от елегантния скок на възпитателката. Все пак той успя да се овладее и влезе.
Останала без сили, госпожица Ротенмайер се отпусна на един стол.
Махнете ги оттук, животното и момчето! Веднага ги махнете, Себастиян, чувате ли! посрещна го с нов вик тя.
Себастиян се подчини с готовност, издърпа навън момчето, което беше уловило костенурката си, мушна нещо в шепата му и рече:
Четиридесет пфенига от госпожица Клара и още четиридесет за свиренето. Добре се справи. После го избута навън и затвори вратата.
В учебната стая отново се възцари тишина. Уроците продължиха, този път в присъствието на госпожица Ротенмайер, която седеше като закована на стола си, за да предотврати още някоя беля. Дамата смяташе да разследва случката след уроците и да накаже виновника така, че дълго да я помни.
Скоро обаче на вратата отново се почука. Влезе Себастиян с новината, че някой е донесъл голяма кошница със заръката да бъде веднага предадена на госпожица Клара.
Прислужникът внесе в стаята покритата кошница и побърза да се оттегли.
Девета глава
Господарят на дома чува невероятни неща
Няколко дни след тези събития в дома Зеземан цареше голямо оживление. Всички тичаха нагоре-надолу, защото господарят на дома току-що се беше върнал от път и Себастиян и Тинете сваляха куфар след куфар от тежко натоварената кола. Както обикновено, господин Зеземан беше донесъл цял куп хубави неща.
Самият той веднага се запъти към стаята на дъщеря си, за да я поздрави. Хайди седеше при нея, както винаги в късния следобед, и двете весело разговаряха. Клара посрещна татко си с най-голяма нежност, защото много го обичаше, а добрият баща поздрави дъщеричката си не по-малко сърдечно. После протегна ръка на Хайди, която тихо се беше оттеглила в един ъгъл, и заговори любезно:
Това ли е нашата малка швейцарка? Хайде, ела при мен и ми подай ръка! Ето, така е добре! Я ми кажи сега, добри приятелки ли сте с Клара? Не искам да се карате и да се сърдите, а после да плачете и да се сдобрявате, и пак да започвате отначало!
Не, Клара е винаги добра с мен отговори сериозно Хайди.
А Хайди дори не се опитва да се кара, татко обясни бързо Клара.
Така е добре, много обичам да чувам такива неща засмя се таткото и стана. Сега обаче ще ми позволиш да хапна нещо, миличка, защото дори не съм обядвал. След това веднага ще дойда при теб и ще ти покажа какво съм донесъл.
Господин Зеземан отиде в трапезарията, където госпожица Ротенмайер внимателно оглеждаше приготвената за него маса.