Не зная той стисна ръка. Може би ще почна да се боря.
Тя го погледна въпросително. Светлосините й очи бяха замислени.
Той я погледна настойчиво. Колко мила, колко естествено съвършена беше тя истинска царкиня от приказен, далечен замък! Решителността му порасна, внезапно желание да й разкаже надеждите си изпълни сърцето му. И той заговори бързо:
Не ми се смейте, Маргарет! Винаги съм мечтал да стана лекар. Зная, че имам дарбата да изцерявам хората, че ще имам успех в медицината и продължи, преди тя да успее да направи неизбежното възражение: Зная, че съм недъгав, но това не ще ми пречи. Мога да стана по-добър лекар от всички други, дори с тоя недъг!
Не сте ли мислили по това досега?
Мислил съм винаги, мислил съм толкова, че почти полудях.
Настана мълчание. Съзнавайки значението на тоя стремеж, момичето бе дълбоко развълнувано. И го одобри донякъде:
Ако бихте могли да отидете в Сент Андрюс, д-р Овъртън би помогнал, може би. Бихме могли да пишем на чичо ми, който е декан на факултета.
Това съчувствие го ободри.
Много е мило желанието ви да ми помогнете каза той, но аз имам свой план. От месеци вече го обмислям.
Какъв е този план?
Лудост отвърна бавно той. Не ме разпитвайте повече. Вероятността да успея е едно към милион.
Настана ново мълчание. Тя се усмихна мило и успокоително докосна с ръка рамото му.
Нещо ще се нареди, сигурна съм. Господи, заседателната зала е вече тъмна! Значи, свършили са заседанието. За Бога, Дънкан, не бива да ви видят тук!
Не така желаеше той да се раздели с нея, но знаеше, че не бива да я изложи с оставането си. Би желал да изрази чувствата си с набързо подбрани думи. Но думите рядко се явяваха навреме на устните му. Той й стисна ръка, като промърмори най-обикновено сбогуване.
На връщане към къщи той бе трескаво възбуден. Когато влезе в кухнята, баща му престана да се клатушка на стола в ъгъла си.
Майка ти излезе да те посрещне преди двадесетина минути. Нямаше търпение да дочака щастливата новина.
Щастливата новина?
С няколко думи той разказа на баща си станалото. Настана странно, тягостно мълчание, нарушавано само от тиктакането на стария стенен часовник. После Том Дългия стана вдървено от стола си, протегна бавно ръка и силно,
продължително стисна ръката на сина си. Никой не продума, но мълчанието им беше красноречиво.
Най-после Дънкан проговори:
Важното е човек да стори това, което иска, нали, тате?
Да, моето момче.
Идущият четвъртък продължи Дънкан ще се състоят Локхартовите изпити в университета в Сент Андрюс. Състезанието е свободно всеки може да се яви, като се почне с херцогски син и се свърши с човек като мене. Има три стипендии. Всяка от тях означава свобода свобода и възможност да се учи медицина той млъкна, за да си поеме дъх, после продължи: Не казвам, че имам някакви изгледи за успех, но ще се опитам, дори ако това би ми струвало живота!
Том Дългия погледна сина си изпод светлорусите си вежди с поглед, в който се примесваше странна гордост. След това наля две чашки с уиски и вдигна своята.
Пия наздравица за тебе, синко! За Дънкан Стърлинг най-добрия лекар в кралството след десет години! той глътна наведнъж питието, после счупи чашата в огнището.
В същия миг входната врата се блъсна, в топлата всекидневна полъхна студен вятър, а след вятъра се втурна стопанката на къщата. Марта Стърлинг застана бледа и разстроена на прага. Пламналите й очи зърнаха чашата уиски на масата. Устните й бяха стиснати.
Изглежда, че ви попречих каза тя.
Том Дългия промълви смутено някакво извинение.
От тебе можех да очаквам това продължи горчиво тя, но да влачиш и сина си по същия път
Майко! пристъпи Дънкан възмутено. Мисли какво говориш!
А ти мислеше ли какво говориш?
Узнала бе, значи! Те се гледаха в продължение на един ужасен миг. След това се отприщи цял яз от укори:
Никога не бих допуснала такова нещо от моя син! След всичките ми молби и надежди! Сега остава само един изход: да отидеш при мистър Овъртън и да вземеш назад думите си.
Няма да взема назад думите си прекъсна я той. Няма да взема назад нито дума. Съжалявам, че трябва да те огорча, майко, но решението ми е непоколебимо.
Отгатвайки мисълта зад твърдия му поглед, тя извика:
Пак тая лудост да станеш лекар ли?
Той кимна утвърдително.
Гневът и разочарованието я овладяха почти напълно. Тя не можеше да понася тази негова мания, тя, която имаше присърце само доброто и благополучието му.
За последен път ще се извиниш ли пред градската управа?
Не, майко!
Тогава, всичко е свършено между нас! продължи тя. Ще напуснеш къщата още тази нощ! И никога да не посмееш да се върнеш!
Том Дългия, застанал безмълвно между майката и сина, се опита да възрази. Но тя отхвърли неумолимо намесата му.
Свършено е! Щом предпочиташ да напуснеш къщата, ще я напуснеш завинаги!
Дънкан я погледна продължително, безмълвно. После отвърна спокойно:
Ще бъде както каза, майко!
Смазана от огорчение и разочарование, майката остана неподвижна.
В таванската си стая момчето свърза книгите и дрехите си. Когато слезе в малкото предверие, намери баща си и кучето, които го чакаха.