Ако е така, сигурно Дъмбълдор го е скрил някъде? предположи Фред.
Къде? не се стърпя Рон. В «Хогуортс» ли?
Точно там! намеси се и Джордж. Нали именно в училището беше скрил Философския камък!
Да де, но оръжието сигурно е много по-голямо от камъка, помисли сам! рече Рон.
Не е задължително възрази Фред.
Да, размерът не е залог за мощ отбеляза Джордж. Вижте Джини!
Какво искаш да кажеш? учуди се Хари.
Май никога не ти е прилагала едно от своите проклятия за летящи сополи!
Шшшшт! изшътка Фред и се понадигна от леглото. Чуйте!
Всички притихнаха. Отекнаха стъпки някой се качваше по стълбището.
Мама оповести Джордж и само след едно пук Хари усети, че тежестта в края на леглото е изчезнала.
Подир малко чуха как дъсченият под пред вратата изскърцва госпожа Уизли явно бе долепила ухо да провери дали не си приказват.
Хедуиг и Пигуиджън изписукаха жално. Дъските скръцнаха отново и те чуха как стъпките се отправят нагоре Фред и Джордж също щяха да бъдат проверени.
Изобщо не ни вярва оплака се Рон.
Хари беше сигурен, че няма да заспи вечерта
бе изпълнена с толкова много събития, които да осмисли, че вероятно щеше да будува до среднощ и да си блъска главата над тях. Много му се искаше да продължат да си говорят с Рон, но след като по скърцането на стълбите разбра, че госпожа Уизли вече слиза надолу, Хари ясно чу как нагоре се качват други точно пред вратата тихо потропваха многокраки чудовища, а Хагрид, учителят по грижа за магически създания, рече: «Какви красавци, нали, Хари? Тоя срок ще учим за оръжията», и Хари видя, че съществата имат вместо глави топове които извъртат право към него той се наведе
След това помнеше само как си лежи, свит на топло кълбо под завивките, а стаята изведнъж се изпълва със звънливия глас на Джордж:
Мама каза да ставате, закуската ви е долу в кухнята, после ви вика във всекидневната, омайниците били много повече, отколкото очаквала, а под дивана била намерила цяло гнездо пухкавели.
След половин час Хари и Рон, които се облякоха и хапнаха набързо, влязоха в дневната на първия етаж дълго помещение с висок таван и масленозелени стени, покрити с мръсни гоблени. Стъпеше ли някой на протрития килим, от него се вдигаха облачета прах, а дългите отровнозелени плюшени завеси жужаха така, все едно в тях се е загнездил цял рояк невидими пчели. Точно там се бяха скупчили госпожа Уизли, Хърмаяни, Джини, Фред и Джордж, които изглеждаха доста странно: бяха си вързали кърпи на носа и устата. Освен това всички държаха големи шишета, пълни с черна течност, които имаха нещо като дюза на върха.
Покрийте си лицата и взимайте по едно пръскало нареди госпожа Уизли на Хари и Рон още щом ги зърна, и посочи две други бутилки с черна течност, поставени на масата с вретеновидни крака. Това е омайноцид. Никога досега не съм виждала подобно нашествие от омайници какво изобщо е правило това домашно духче през последните десет години
Лицето на Хърмаяни бе почти скрито зад кърпата за съдове, но Хари успя да забележи укорителния й поглед към госпожа Уизли.
Крийчър е на преклонна възраст, вероятно не е могъл да се справи сам
О, ще се изненадаш, Хърмаяни, как се справя, стига да иска намеси се Сириус, който тъкмо бе влязъл в стаята с окървавена торба, пълна, както изглеждаше, с мъртви плъхове. Ходих да нахраня Бъкбийк обясни той, забелязал озадачения поглед на Хари. Държа го горе в стаята на майка си. Я да го видим сега това писалище
Метна торбата върху едно от креслата и се надвеси да огледа писалището със заключен капак, което, както Хари забеляза едва сега, потреперваше едва доловимо.
Почти сигурен съм, Моли, че е богърт оповести Сириус, след като надзърна през ключалката, но преди да го пуснем, няма да е зле да повикаме Лудоокия да хвърли един поглед Като я знам майка ми, вътре може да се е спотаило и по-голямо страшилище.
Прав си, Сириус съгласи се госпожа Уизли.
И двамата говореха твърде вежливо и любезно, от което Хари тутакси разбра, че още не са забравили разногласията си от предната вечер.
Звънецът долу издрънча силно и незабавно последваха писъците и крясъците, отприщени предната вечер от Тонкс, която бе преобърнала поставката за чадъри.
Колко пъти да им повтарям да не натискат звънеца! възкликна отчаян Сириус и изхвърча от стаята.
Чуха как слиза с тежка стъпка по стълбището и къщата отново бе огласена от крясъците на госпожа Блек:
Срам за предците, мелези с мелези, изменници на рода, мръсни изчадия
Хари, затвори, ако обичаш, вратата помоли госпожа Уизли.
Той се позабави възможно най-много на прага във всекидневната с надеждата да чуе какво става долу. Сириус очевидно бе успял да дръпне завесите пред портрета на майка си, защото тя престана да крещи като обезумяла. Момчето чу как кръстникът му продължава нататък по коридора и маха дрънчащата верига на входната врата, сетне и как познатият гърлен глас на Кингзли Шакълболт казва:
Хестия ме смени току-що, сега е с мантията на Муди, а аз рекох да се отбия, за да оставя на Дъмбълдор отчета
Хари усети, че госпожа Уизли е впила очи в тила му, и като затвори неохотно вратата на всекидневната, се върна при ловците на омайници.