Роулинг Джоанн кэтлин - Хари Потър и Орденът на феникса стр 34.

Шрифт
Фон

Госпожа Уизли се бе навела да прочете какво пише за тях в книгата «Наръчник за борба с домашните вредители» на Гилдрой Локхарт, която лежеше отворена върху дивана.

А сега всички трябва да внимавате много, защото омайниците хапят и зъбите им са отровни. Донесла съм стъкленичка с противоотрова, но дано не опираме до нея.

Изправи се, зае позиция точно пред завесите и направи знак на децата да последват примера й.

Като кажа думата, веднага започвате да пръскате, чухте ли! нареди госпожа Уизли. Очаквам да ни налетят, но на пръскачките пише, че е достатъчно веднъж да цръкнем силно, за

да ги обездвижим. Щом престанат да мърдат, ги хвърляйте в кофата.

Излезе предпазливо пред огневата линия и вдигна пръскалото.

Хайде сега: пръскаме!

Хари бе пръскал само няколко секунди, когато от гънките на плата изхвърча напълно развита омайница с пърхащи, лъскави като на бръмбар крилца, с остри като игли оголени зъбки и четири стръвно стиснати юмручета, а тялото й като на фея бе покрито с черни рунтави косми. Хари й пръсна право в лицето мощна струя омайноцид. Създанието застина във въздуха и тупна учудващо звучно върху износения килим. Хари я вдигна и я запрати в кофата.

Какви ги вършиш пак, Фред? попита рязко госпожа Уизли. Веднага я пръсни и я хвърли.

Хари се огледа. Фред държеше с два пръста омайница, която се мяташе с все сила.

Добре, де съгласи се набързо Фред и пръсна право в лицето на омайницата, колкото да я зашемети, а щом госпожа Уизли се обърна, той намигна и пъхна гадинката в джоба си.

Ще правим опити с омайническа отрова за нашите «Кутийки с лъготийки» прошепна Джордж на Хари.

След като напръска с изключително точен мерник две омайници, насочили се право към носа му, Хари се доближи до Джордж и изговори само с ъгълчето на устата си:

Какви са тия «Кутийки с лъготийки»?

Ами, кутийки с разноцветни бонбонки, от които се поболяваш изшушука другото момче, без да изпуска от поглед гърба на майка си. Ама не тежко, а само колкото да те пуснат от час, ако не ти се стои. Разработваме ги с Фред от началото на лятото. Всичките са в два цвята. Хапваш си от оранжевия край на бонбончето «Блъв-блъв» и почваш да драйфаш. Но още щом изскочиш от класната стая уж за да отидеш в болничното крило, гризваш моравата половинка

« която те прави здрав отново като кукуряк и ти дава възможност през учебен час, който иначе ще бъде посветен на несъзидателна скука, да се отдадеш на каквито решиш приятни занимания.» Така поне ще пише в рекламката прошепна Фред, който беше излязъл от полезрението на госпожа Уизли и се бе навел да вдигне от пода няколко зашеметени омайници, за да пъхне и тях в джоба си. Но още има да усъвършенстваме лакомствата. Сега-засега доброволците, включили се в изпитанията, все не могат да спрат да повръщат, за да сдъвчат моравата половинка на бонбона.

Доброволци ли?

Доброволците сме ние оповести Фред. Редуваме се. Джордж изпробва дропса «Припадокс» за безотказни припадъци, после и двамата опитахме дражетата «Кръв от нослето» глътваш едно и от носа ти шурва кръв

Пък мама реши, че сме се дуелирали уточни Джордж.

Значи шегобийницата върви, а? прошепна Хари и се наведе, уж наглася дюзата на пръскачката.

Засега не можем да намерим помещение оплака се Фред още по-тихо, защото госпожа Уизли попи с кърпата потта, избила по челото й, и отново се впусна в атака, караме на поръчки по пощата. Миналата седмица пуснахме реклами в «Пророчески вести».

Благодарение на теб, приятелю допълни Джордж. Но ти не се притеснявай Мама не е надушила нищо. Пък и едва ли някога вече ще разлисти «Пророчески вести» заради лъжите за теб и Дъмбълдор!

Хари се усмихна. Почти насила бе накарал близнаците Уизли да вземат хилядата галеона награда, която беше спечелил от Тримагическия турнир, за да им помогне да осъществят мечтата си и да отворят шегобийница, но все пак се зарадва, че госпожа Уизли тъне в неведение за неговия принос в цялото начинание. Тя не смяташе, че откриването на шегобийница е подходящо поприще за нейните синове.

Обезомайничването на пердетата им отне почти цялата сутрин. Вече минаваше пладне, когато госпожа Уизли най-после махна кърпата, с която си беше покрила лицето, и се отпусна тежко на продъненото кресло, но моментално подскочи и изписка отвратена беше седнала върху торбата с мъртви плъхове. Пердетата, които след масираното пръскане бяха влажни и висяха безжизнени, вече не жужаха. Кофата под тях беше пълна с вцепенени омайници, а отстрани имаше купа с техните черни яйца Крукшанкс честичко ги душеше, а Фред и Джордж им хвърляха въжделени погледи.

С това тук ще се заемем след обяда оповести госпожа Уизли и посочи шкафовете с прашни витринки от двете страни на камината.

Бяха наблъскани с какви ли не джунджурии: колекция ръждясали ками, нокти на грабливи птици, намотана на кълбо змийска кожа, няколко потъмнели сребърни кутийки с надписи на езици, каквито Хари не разбираше, и най-гнусното: богато украсена кристална стъкленица с голям опал вместо запушалка и пълна с нещо, за което Хари бе повече от сигурен, че е кръв.

Ваша оценка очень важна

0
Шрифт
Фон

Помогите Вашим друзьям узнать о библиотеке