Отрепки! Боклуци! Мръсни гнусни гадини! Мелези мутанти, изчадия с изчадия, махайте се оттук! Как дръзвате да скверните дома на предците миии!
Тонкс се опитваше да изправи огромния тежък тролски крак и продължаваше да сипе извинения, госпожа Уизли заряза опитите да издърпа завесите и се завтече напред-назад по коридора, като правеше с магическата си пръчка
зашеметяващи заклинания, дано усмири другите портрети, и точно в този миг от вратата срещу Хари се втурна мъж с дълга черна коса.
Млъквай, проклета вещице, МЛЪК! ревна той и сграбчи завесите, с които госпожа Уизли не бе успяла да се пребори.
Старицата пребледня като тебешир.
Ти лииииии! изписка тя, а очите й още малко и щяха да изскочат от орбитите. Изменник, да предадеш родната си кръв, да ме посрамиш така!
Казах вече МЛЪК! кресна мъжът и със сетни сили издърпа заедно с Лупин завесите.
Писъците на старицата заглъхнаха, спусна се кънтяща тишина.
Задъхан, Сириус, кръстникът на Хари, отмахна дългите кичури коса, които му падаха в очите, и се извърна към момчето.
Здравей, Хари рече свъсен. Както виждам, вече си се запознал с майка ми.
Глава пета Орденът на феникса
Със скъпата ми стара майчица повтори Сириус. Цял месец вече се опитваме да я свалим от стената, но както личи, тя май е направила на картината магия за трайно залепване. Хайде, побързайте, да слизаме долу, че ще вземат пак да наскачат.
Но какво търси тук портретът на майка ти? попита изумен Хари, когато двамата минаха през вратата в коридора и заслизаха по тясно каменно стълбище, следвани плътно от останалите.
Не са ли ти казали? Това тук беше домът на майка ми и баща ми обясни Сириус. Аз съм последният жив Блек, така че сега къщата е моя. Предложих на Дъмбълдор да направи тук щабквартирата това, кажи-речи, е единственото полезно нещо, което успях да сторя.
Хари, който се бе надявал на по-радушно посрещане, забеляза, че в гласа на Сириус се долавят огорчение и тъга. Слезе подир кръстника си по стълбището и мина през вратата на кухнята в подземието.
В приличното на пещера помещение с груби каменни стени беше тъмно почти колкото в коридора горе. Единствената светлина идваше от големия огън в дъното. Във въздуха, досущ пушилка от ожесточена битка, се стелеха валма дим от лула, през които се мержелееха страховитите очертания на тежки чугунени тигани и тенджери, накачени по почернения от пушек таван. За заседанието в кухнята бяха струпани доста столове, а в средата имаше дълга дървена маса, отрупана със свитъци пергамент, бокали, празни бутилки от вино и нещо като купчинка парцали. В другия край на масата господин Уизли и най-големият му син Бил бяха доближили глави и си шушукаха.
Госпожа Уизли се прокашля. Съпругът й слабичък, пооплешивял червенокос мъж, който носеше очила с рогови рамки, се извърна и скочи на крака.
Хари! викна той и се спусна да го посрещне, после му стисна сърдечно ръката. Радвам се да те видя!
През рамото му Хари забеляза как Бил, който още носеше дългата си коса вързана на опашка, започва припряно да навива пергаментовите свитъци, разпръснати по масата.
Добре ли пътува, Хари? провикна се и се помъчи да натрупа върху ръцете си дванайсет свитъка наведнъж. Значи Лудоокия не ви е прекарал през Гренландия.
Опита се рече Тонкс, която се завтече да помага на Бил и тутакси преобърна върху последния свитък една от свещите. Ох, че съм непохватна извинявайте
Няма страшно, скъпа рече отчаяна госпожа Уизли и със замах на магическата пръчка възстанови пергамента.
В светлината, лумнала заради магията на госпожа Уизли, Хари съгледа нещо като план на сграда. Госпожа Уизли забеляза, че той наднича. Грабна от масата плана и го сложи навръх купчината, която Бил носеше в ръце.
Тия неща трябва да се махат оттук веднага след заседанията затюхка се тя и се понесе шеметно към един много стар долап, откъдето заизважда чинии.
Бил замахна с магическата пръчка и изрече приглушено:
Еванеско!
Свитъците сякаш се изпариха.
Сядай, Хари! подкани Сириус. Нали познаваш Мъндънгус?
Купчината, която момчето бе помислило за парцали, изхърка недоволно, размърда се и се събуди.
Някой вика ли ме? изфъфли сънено Мъндънгус. Подкрепям каквото рече Сириус
Той вдигна много мръсна ръка, все едно гласува, и се заоглежда сънено със сълзящи кървясали очи.
Джини прихна.
Заседанието приключи, Дънг напомни Сириус и всички насядаха около него при масата. Пристигна Хари.
А? каза Мъндънгус и се взря зашеметен в момчето през къделята сплъстена рижа коса. Я, кой бил тук! Бре, бре, бре добре ли си, Хари?
Добре съм отвърна той.
Без да сваля очи от него, Мъндънгус забърника припряно по джобовете си и извади окадена черна лула. Захапа края, запали я с магическата пръчка и всмукна дълбоко. В миг бе обгърнат от зелени облаци пушек.
Ще ме извиняваш
за оня ден избоботи глас някъде от смрадливото валмо.
За последен път те предупреждавам, Мъндънгус кресна госпожа Уизли, престани да димиш с това нещо тук в кухнята, особено пък когато сядаме да се храним.