Пак бяха стигнали до заседанието в министерството, а на Хари не му се мислеше за това. Помъчи се да се сети с какво да смени темата, но усилието му беше спестено, защото откъм стълбището екнаха стъпки.
Ами сега!
Фред дръпна с все сила разтегателното ухо, чу се поредното пук! и двамата с Джордж изчезнаха. След миг на прага се появи госпожа Уизли.
Заседанието приключи, можете да слезете и да вечеряте. Всички, Хари, изгарят от нетърпение да те видят. И кой е оставил пред вратата на кухнята торови бомбички?
Крукшанкс оповести невъзмутимо Джини. Обича да си играе с тях.
А, той ли! възкликна госпожа Уизли. Пък аз си мислех, че е Крийчър , бива го само щуротии да прави. Ей, и да не забравите,
в коридора ще мълчите! Ръцете ти, Джини, са мръсни, какво си правила? Преди вечеря да се измиеш. Тръгвай, чу ли?
Джини направи кисела физиономия и излезе с майка си от стаята, оставяйки Хари насаме с Рон и Хърмаяни. Двамата го загледаха със свито сърце, сякаш се опасяваха, че сега, след като другите са си тръгнали, той пак ще им се разкрещи. Като ги видя такива притеснени, той чак се позасрами от себе си.
Слушайте измънка, ала Рон поклати глава, а Хърмаяни рече тихичко:
Знаехме, Хари, че ще ни се сърдиш, наистина не те виним, но и ти ни разбери, постарахме се да убедим Дъмбълдор
Добре прекъсна ги той.
Затърси тема, която да не е свързана с директора на училището, защото само при мисълта за Дъмбълдор в душата му отново започваше да се надига гняв.
Кой е тоя Крийчър? попита Хари.
Домашен дух, живее в къщата уточни Рон. Голям перко. Не съм виждал втори като него.
Хърмаяни се свъси.
Не е перко, Рон.
Мечтата на живота му е да го обезглавят и да окачат и неговата глава до тази на майка му подразни се Рон. Това според теб нормално ли е, Хърмаяни?
Е, да, особняк си е, но какво е виновен той!
Рон завъртя очи и погледна Хари.
Хърмаяни още не се е отказала от СМРАД.
Не е СМРАД тросна се момичето, а Сдружение на магьосниците за равноправие и авторитет на духчетата Пък не само аз, и Дъмбълдор казва, че трябва да сме добри с Крийчър.
Представи си вдигна ръце Рон. Хайде да вървим, че умирам от глад.
Следван от Хари и Хърмаяни, тръгна да излиза, но преди да стигнат стълбището
Я чакайте! изрече едва чуто и вдигна ръка да спре приятелите си. Още са в коридора, може и да разберем нещичко.
Тримата надзърнаха предпазливо иззад перилата. Мрачният коридор долу беше пълен с магьосници, сред които и конвоят на Хари. Бяха долепили глави и си шушукаха. Точно в средата Хари различи черната мазна коса и гърбавия нос на учителя в «Хогуортс», който му бе най-омразен: професор Снейп. Наведе се още малко над парапета. Виж ти, какво ли правеше Снейп в Ордена на феникса
Точно пред очите на Хари се заспуска тъничка връвчица с телесен цвят. Той погледна и видя на стълбищната площадка горе Фред и Джордж смъкваха предпазливо разтегателното ухо към хората в мрака. След миг обаче всички се отправиха към входа и се скриха от поглед.
Дявол да го вземе! чу Хари как Фред ругае през шепот, докато издърпва нагоре изобретението си.
Входната врата се отвори, после се затвори.
Снейп не се храни тук обясни тихичко Рон на Хари. И толкова по-добре. Хайде да вървим.
И не забравяй, в коридора не бива да повишаваме глас, Хари предупреди шепнешком Хърмаяни.
Докато минаваха покрай редичката глави на домашни духчета върху стената, зърнаха при входната врата Лупин, госпожа Уизли и Тонкс, които тъкмо бяха изпроводили другите и заключваха с магия множеството резета и ключалки.
Ще слезем да хапнем в кухнята прошепна госпожа Уизли в долния край на стълбището, където ги пресрещна. Хари, миличък, мини на пръсти по коридора, ей оная врата там
ТРЯЯЯС!
Тонкс! изкрещя отчаяна госпожа Уизли, след като се обърна.
Извинявайте! изхленчи Тонкс, която се беше проснала на пода. Ама че гадна поставка за чадъри, за втори път се спъвам в нея
Ала краят на изречението така и не се чу, заглушен от ужасен, оглушителен, смразяващ писък.
Проядените от молци плюшени завеси, които Хари бе подминал преди малко, се бяха разтворили с гръм и трясък, зад тях обаче нямаше врата. За миг на момчето му се стори, че гледа през прозорец прозорец, зад който старица с черна капела пищеше, все едно я изтезават, но после Хари си даде сметка, че това е само портрет в цял ръст, ала най-реалистичният и най-отблъскващият, който той бе виждал някога през живота си.
От устата на бабата се точеха лиги, тя въртеше очи, жлътналата се кожа по лицето й се бе изопнала, старицата продължаваше да крещи, сякаш я дерат, а другите портрети по стените на коридора се събудиха и също се разпищяха, така че накрая Хари се видя принуден да зажуми и да си запуши ушите.
Лупин и госпожа Уизли се стрелнаха напред и се помъчиха да дръпнат завесите, та да скрият старицата, но така и не успяха, а тя се разкрещя по-силно от всякога и размаха ръце с остри като на граблива птица нокти аха, и да им изподере лицата.