И накрая, това лято папагалът Пако е изнамерил нов начин да се поразхлади. Пако, обитател на «Петте пера» в Барнсли, се е научил да кара водни ски! Мери Доркинс го посети, за да научи още подробности.
Хари отвори очи. Щом бяха стигнали до папагалите, каращи водни ски, значи вече нямаше да чуе нищо, което си заслужава. Претърколи се внимателно и застана на четири крака, готов да пропълзи и да се измъкне от лехата под прозореца.
Беше се придвижил едва четири-пет сантиметра, когато едно след друго се случиха няколко неща.
Дремливата тишина бе нарушена от силно кънтящо пук!, екнало като изстрел, изпод една от паркираните наблизо коли изскочи котка, която се стрелна нанякъде, откъм всекидневната на семейство Дърсли се чуха писък, гръмогласна ругатня и звук от натрошен порцелан и сякаш това е знакът, който Хари само е чакал, той рипна и издърпа от колана на джинсите тъничка дървена пръчка, все едно вади сабя от ножница, ала още преди да се изправи, си блъсна главата в отворения прозорец на семейство Дърсли. От трясъка леля Петуния се разпищя още по-силно.
Хари имаше чувството, че главата му се е разцепила. Притъмня му, той залитна, опита да насочи поглед към улицата, за да открие кой е причинил шума, ала едвам се задържа на крака, когато от отворения прозорец се пресегнаха две червендалести ръчища и се вкопчиха в гърлото му.
Прибирай я! изрева вуйчо Върнън направо в ухото на Хари. Веднага! Ами ако я види някой!
Пускай ме! простена Хари.
Последва кратко боричкане: с лявата ръка Хари дърпаше дебелите като кебапчета пръсти на вуйчо си, а с дясната стискаше здраво вдигнатата магическа пръчка, сетне, точно когато болката в темето на момчето затуптя особено неприятно, вуйчо Върнън вресна като ударен от ток и пусна племенника си. У Хари сякаш се бе надигнала някаква невидима сила, която не позволяваше на вуйчото да го удържи.
Задъхан, Хари се свлече върху кичестата хортензия, после се изправи и се огледа. Нямаше и следа от онова, което бе издало силния пукот, затова пък по редица прозорци наоколо се виждаха доста надничащи лица. С най-невинното си изражение той побърза да пъхне магическата пръчка обратно в джинсите.
Каква прекрасна вечер! провикна се вуйчо Върнън и помаха на госпожа Номер седем отсреща, която се беше ококорила иззад мрежестите пердета. Чухте ли как изтряска одеве оная кола? Изкара ни ангелите и на мен, и на Петуния.
Хилеше се ужасно, като откачен, докато любопитните съседи се скриха зад своите прозорци, после усмивката му се превърна в яростна гримаса и той кимна на Хари да се приближи.
Момчето пристъпи две-три крачки напред, като се постара да застане така, че протегнатите ръце на вуйчо Върнън да не го докопат и да продължат да го душат.
Какво, по дяволите, си намислил, момче? изграчи вуйчо Върнън, разтреперан от гняв.
Какво да съм намислил? попита хладно Хари.
Продължи да оглежда улицата все така с надеждата да зърне човека, предизвикал пукота.
Да ми гърмиш като със стартов пистолет точно под нашия
Не
бях аз отсече момчето.
До месестото мораво лице на вуйчо Върнън изникна и лицето на леля Петуния тънко и длъгнесто като на кобила. Беше много сърдита.
Защо се навърташ под нашия прозорец, а?
Точно така, Петуния! Какво търсеше под нашия прозорец, момче?
Слушах новините призна си Хари.
Леля му и вуйчо му се спогледаха възмутено.
Слушал новините, моля ти се! Пак ли, бе?
Ами те се сменят всеки ден отвърна Хари.
Не ми се прави на голям всезнайко, момче! Казвай какво кроиш и не ме баламосвай повече с тия дрънканици за новините! Знаеш много добре, че оная пасмина, с която си се сдушил
Внимавай, Върнън! изшушука леля Петуния и вуйчо Върнън сниши глас, та Хари едвам го чуваше. Знаеш, че по нашите новини не съобщават нищо за твоята пасмина.
Ти ще кажеш! възрази Хари.
Семейство Дърсли го зяпнаха, после леля Петуния заяви:
Малък гаден лъжец! За какво са тогава всичките ония Тя също сниши глас и Хари трябваше да разчете по устните й следващата дума сови Нали те ти носят новини?
Ами да! прошепна победоносно вуйчо Върнън. Не се прави на ударен, момче! Сякаш не знаем, че научаваш всичките новини от ония разнасящи зарази птици!
Хари се поколеба. Този път не му беше никак лесно да каже истината, макар че леля му и вуйчо му едва ли и подозираха колко му е неприятно да я признае.
Совите не ми носят новини рече глухо.
Не ти вярвам сопна се начаса леля Петуния.
Нито пък аз отсече и вуйчо Върнън.
Наясно сме, пак си намислил някоя щуротия допълни лелята.
Не сме чак толкова глупави, я! рече вуйчо Върнън.
Е, това вече е новина за мен отговори ядосан Хари и още преди Дърсли да му отвърнат, се врътна кръгом, прекоси моравата, прекрачи ниската ограда и тръгна по улицата.
Беше загазил не на шега и го знаеше. По-късно, ще не ще, трябваше да се изправи пред леля си и вуйчо си и да си плати за грубостта, сега обаче това не го вълнуваше особено беше погълнат от далеч по-неотложни неща.
Сигурен бе, че пукотът се е чул, защото някой се е магипортирал. Точно такъв звук издаваше и домашното духче Доби всеки път, щом изчезнеше като дим. Нима бе възможно Доби да е тук, на «Привит Драйв»? И да го следи и сега? При тази мисъл Хари се завъртя и огледа пак улицата, но по нея нямаше жива душа, а момчето бе сигурно, че Доби не може да става невидим.