Мъжът поклати глава.
— Стига да можех, госпожо. Той е ангажирал купе, заплатил го е, но никога не излиза от него. Казаха ми, че от този господин може да се очаква всичко.
При това положение оставаха Силвана Луади и нейният съпруг, продуцентът на забравящите се епически филми.
Пътниците бяха прехвърлени в Булон на европейския
Аз съм Алберто Форнати, а това е моята съпруга Силвана Луади.
— Трейси Уитни — представи се тя със собственото си име.
— А, американка! Аз говоря отлично английски.
Алберто Форнати беше нисък, плешив и дебел. Защо ли Силвана Луади въобще се бе омъжила за него, представляваше най-често обсъжданата тема в Рим през дванадесетте години, откакто бяха женени. Силвана Луади притежаваше класическа красота, превъзходна фигура и властен, природен талант. Беше носителка на Оскар и Сребърна палма и винаги й предлагаха много ангажименти. Трейси забеляза, че е облечена във вечерен тоалет от Валентино, който струваше пет хиляди долара, а бижутата, които носеше, положително бяха за около един милион. Трейси си спомни думите на Гюнтер Хартог: Колкото повече й изневерява, толкова повече бижута й подарява. Сега Силвана сигурно може да отвори с тях свой собствен бижутериен магазин.
— За първи път ли пътувате с Ориент експреса , синьорина? — подхвана разговор Форнати, след като Трейси седна.
— Да, за първи път.
— О, този влак е много романтичен и пълен с легенди. — Очите му бяха навлажнени. — За него има много interessanteразкази. Например сър Бейзил Захаров, оръжейният магнат, обичал да пътува с Ориент експреса , и то винаги в купе номер седем. Една нощ чул писъци и силни удари по вратата си. Една bellissimaмлада испанска дукеса се хвърлила в обятията му. — Форнати млъкна, за да намаже с масло една нова кифличка и да отхапе от нея. — Съпругът й се опитал да я убие. Родителите й я омъжили за него и бедната девойка едва сега разбрала, че съпругът й е ненормален. Захаров успокоил съпруга и утешил обзетата от истерия млада жена. Така започнал един романс, който траял цели четиридесет години.
— Колко интересно! — възкликна Трейси.
Очите й се бяха разширили от вълнение.
— Si.След това всяка година те се срещали в Ориент експрес,той в купе номер седем, а тя в номер осем. Когато съпругът й починал, дамата се омъжила за Захаров и в знак на своята любов той й купил като сватбен подарък казиното в Монте Карло.
— Каква прелестна история, господин Форнати.
Силвана Луади мълчеше като статуя.
— Mangia. — Форнати подкани Трейси. — Хранете се.
Менюто се състоеше от шест блюда и Трейси забеляза, че Алберто Фортати изяжда всичко, дори и онова, което оставаше в чинията на жена му. Между хапките той не преставаше да бърбори.
— Вие вероятно сте актриса? — обърна се той към Трейси.
Тя се засмя.
— О, не. Най-обикновена туристка съм.
Той я погледна със сияещ поглед.
— Bellissima.Достатъчно красива сте за актриса.
— Каза вече, че не е актриса — отбеляза остро Силвана.
Алберто Форнати не й обърна никакво внимание.
— Аз съм продуцент на игрални филми — обясни той на Трейси. — Вие положително сте чували за тях: „Безсърдечни диваци“, „Титани срещу супержената“…
— Не гледам много филми — извини се Трейси. Тя почувства как дебелият му крак се притиска под масата към нейния.