Той й отговорил: Трендафил за око, дъще!»
А тя рекла: «Дай го на мене!»
И извадила една малка кутийка, отворила я, дала му окото и пак взела трендафила.
Старецът занесъл окото на девойката, тя го сложила на мястото му и съвсем прогледнала.
Затъгувало един ден момичето и заплакало. От очите му закапали зрънца маргарит. То заръчало на стареца да иде в града да ги продаде, за да си купят нещо за вкъщи.
Той взел маргарита, занесъл го в града и пак го продал на царицата. А тя с купените трендафили и маргарит се опитвала да измами царя.
Много пъти старецът ходил в града да продава трендафил и маргарит. Слугите донесли на царя, че жена му купува трендафилите и маргарита на дядото. Царят се усъмнил в нея и решил да разбере всичко.
Поканил девойките от цялото царство и богати, и бедни на седянка. Всички отишли, отишло и дядовото момиче. Насядали момите около огъня, започнали да предат и поред да пеят кой каквато песен знаел, а царят бил там и слушал. Дошъл редът и на дядовото момиче, което седяло настрани със забулено лице и предяло. Момичето рекло: «Аз няма да пея, а ще разкажа една приказка».
И като завъртяло чекръчето, почнало: «Речи, чекръче: Имало едно време едно момиче. Когато се засмивало, трендафил цъфвал от устата му, а когато заплачело, маргарит капел от очите му и»
Така то разказало всичко. Царят изслушал приказката докрай, после повдигнал булото на момичето и бил запленен от хубостта му.
Тогава той наистина се убедил, че е намерил изгубената си невеста, и се оженил за красивата девойка.
А царицата измамница заповядал жестоко да накажат.
Отговорете на въпросите:
Колко дъщери си имал един дядо?.
Каква молвата се стигнала до ушите на царя?
От кой било намерено сиромашкото момиче?
Какво викал из града старецът?
Какво направила завистницата?
Каква приказка изслушал царят?
Какво се случи с измамницата?
Преразказ на приказката на руски език
Жил-был один дед. У него была дочь: когда смеялась, роза расцветала на ее устах, а когда плакала, из глаз жемчуг капал. Дед собирал его и ходил продавать, так им хватало на пропитание. Прославилась девушка своей красотой и даром настолько, что молва дошла до царского двора. Царь захотел жениться на девушке и попросил своих слуг, чтобы они привели ему девушку. Слуги пришли, взяли девушку и посадили в царскую колесницу. Но среди слуг была другая девушка, которая хотела выйти за царя замуж. Она очень завидовала красавице и сразу возненавидела ее до смерти. Ехали, ехали они, и красавице захотелось пить. Завистница сказала ей: «Если мне отдашь один глаз, получишь воду».
Нечего было делать, красавица и согласилась. Завистница взяла ее глаз, спрятала в маленькую коробочку и дала ей пить.
Ехали, ехали, доехали до одного колодца. Красавицу опять мучала жажда и она опять попросила пить. Завистница опять сказала: «Если отдашь мне и второй глаз, я дам тебе воды».
Красавица сильно хотела пить и опять согласилась. Завистница взяла и другой глаз, спрятала его в коробочку и дала воды.
Другие женщины, царские служанки сказали: «Зачем царю царица без глаз? Как он покажется с нею перед народом? Давайте бросим ее где-нибудь в лесу».
И как только добрались до высокой крапивы у высохшего колодца, оставили девушку там. Приехали, сразу с дороги привели завистницу к царю и сказали ему, что это та девушка, которая начинала смеяться роза расцветала на устах, а если плакала жемчуг капал из ее глаз.
Царь повенчался с завистницей. Ждал он, когда она засмеется и роза зацветет на ее устах или заплачет и жемчуг падал бы из ее глаз. Но она ни смеялась, ни плакала, а царь все ждал и ждал.
А несчастную девушку нашел один старец, который возвращался к себе домой. Вдруг она засмеялась от чего-то и вдруг алая роза зацвела на ее устах. Девушка дала розу старцу и сказала: «Дедушка, иди продай эту розу в городе и кричи: Роза за глаз, роза за глаз! И кто тебе принесет глаз, ему и отдай розу».
Старец взял розу и пошел кричать в городе: «Роза за глаз, роза за глаз!» Все люди удивлялись и никто не покупал розу. Как только дошел до царских палат, старец опять стал кричать. Из окна появилась молодая женщина и спросила: «Что продаешь, дедушка?»
Он ответил: «Розу за глаз, дочка!» А она ему говорит: «Дай ее мне!»
И достала маленькую коробочку, открыла ее, дала ему глаз и взяла розу.
Старец принес глаз девушке, она его положила на место и прозрела.
Спустя некоторое время девушка опять засмеялась, и на ее устах опять расцвела роза. Она снова попросила старца продать ее за другой глаз.
Он взял розу, пошел в город с снова крикнул: «Роза за глаз, роза за глаз!», но никто не купил цветок. Прошел у царских палат и из одного окна опять показалась молодая женщина и его спросила: «Что продаешь, дедушка?» Он ей ответил: «Розу за глаз, дочка!»
А она сказала: «Дай ее мне!» И вытащила маленькую коробочку, открыла ее, дала ему глаз и опять взяла розу.
Старец принес глаз девушке, она его положила на место и совсем прозрела.
Загрустила однажды девушка и заплакала. Из ее глаз закапали жемчужины. Она попросила старца пойти в город и продать их, чтобы они купили что-нибудь для дома. Старец взял жемчуг, понес его в город и опять продал его царице. А она купленными розами и жемчугом пыталась обмануть царя.