Иди ко мне, сынок Богданчо, иди, папа тебе яблочко даст!
Как только подумал об этом, человек забыл, протянул руки и показал, как обнимет Богданчо; и вдруг упустил палку с плеча, и корзина с яйцами плюх на землю!
Ох, пропало все мое богатство!
Пока подбирал целые яйца, увидел другого человека, который шел около его, стало ему стыдно, и он спросил:
Приятель, давно идешь около меня?
С тех пор, когда ты получил прибыль, да потерял все, иду рядом с тобой, сказал человек.
Гатанки за плодове и зеленчуци
Червено, мъничко, царя от пътя отбива.
Бял прозорец, без врата, пълна къща с деца.
Златна царица със свилена косица, в шума облечена, от полето довлечена.
Малко зелено, в гората червено.
Отвътре червено, а от вънка зелено.
Те са малки и червени, весели и засмени, по дърветата растат, и после ги ядат.
Рибка зелена, с конец уловена.
По материалам сайта http://www.az-deteto.bg/
Отговори
Един човек понесъл кошница яйца да ги продава.
Той носи триста яйца.
«Побратиме, отдавна ли вървиш по мене?»
Гатанки: Ягода. Тиква. Царевица. Черешки. Краставицата. Диня.
Речи чекръче Говори, веретено
Имало едно време един дядо. Той си имал дъщеря: когато се засмивала, трендафил цъфвал от устата й, а когато заплачела, от очите й маргарит капел. Дядото ги събирал и ходел да ги продава, за да се прехранват.
Прочуло се момичето с хубостта и с дарбите си толкова много, че мълвата стигнала чак до ушите на царя. Той поискал да се ожени за момичето и проводил хора да го вземат и да го доведат при него. Пратениците отишли, взели момичето и го качили в царската колесница.
Рибка зелена, с конец уловена.
По материалам сайта http://www.az-deteto.bg/
Отговори
Един човек понесъл кошница яйца да ги продава.
Той носи триста яйца.
«Побратиме, отдавна ли вървиш по мене?»
Гатанки: Ягода. Тиква. Царевица. Черешки. Краставицата. Диня.
Речи чекръче Говори, веретено
Имало едно време един дядо. Той си имал дъщеря: когато се засмивала, трендафил цъфвал от устата й, а когато заплачела, от очите й маргарит капел. Дядото ги събирал и ходел да ги продава, за да се прехранват.
Прочуло се момичето с хубостта и с дарбите си толкова много, че мълвата стигнала чак до ушите на царя. Той поискал да се ожени за момичето и проводил хора да го вземат и да го доведат при него. Пратениците отишли, взели момичето и го качили в царската колесница.
Сред пратените хора обаче имало една девойка, която искала да се омъжи за царя. Тя много завидяла на хубавото момиче и веднага го намразила до смърт. Вървели, що вървели и на хубавото момиче му се припило вода. Завистливата девойка му рекла: «Ако ми дадеш да ти извадя едното око, ще ти дам вода».
Нямало какво да прави хубавото момиче и се съгласило. Завистницата извадила едното му око, скрила го в малка кутийка и му дала да пие вода.
Вървели, що вървели, стигнали до един кладенец. Хубавото момиче пак било ожадняло и поискало да пие вода. Завистливата девойка пак рекла: Ако ми позволиш да ти извадя и другото око, ще ти дам вода».
Момичето било много жадно и пак се съгласило. Завистницата извадила и другото му око, скрила го в една кутийка и му дала вода.
Другите жени, царски пратенички, си рекли: «Защо ли му е на царя царица без очи? Как ще се покаже с нея пред хората? Хайде да я захвърлим някъде в гората».
И като стигнали до една голяма коприва покрай сух кладенец, оставили момичето и отминали. Из пътя нагласили завистливата девойка, завели я на царя и му казали, че това е момичето, което щом се засмивало, трендафил цъфвал от устата му, а щом заплачело маргарит капел от очите му.
Царят се венчал за завистницата. Чакал той тя да се засмее и трендафил да цъфне на устата й или да заплаче и маргарит да падне от очите й. Ала тя нито се засмивала, нито заплакала, а царят все чакал, чакал.
А сиромашкото момиче било намерено от един старец, който го прибрал в къщата си. Веднъж то се засмяло за нещо и тоз час червен трендафил цъфнал от устата му. Девойката го дала на стареца и рекла: «Дядо, иди продай този трендафил в града и викай: Трендафил за око, трендафил за око! И който ти донесе око, на него да го дадеш».
Старецът взел трендафила и тръгнал да вика из града: «Трендафил за око, трендафил за око!» Всички хора се чудели и никой не купувал трендафила. Щом стигнал до царските палати, старецът пак взел да вика. От прозореца се показала млада жена и попитала: «Какво продаваш, дядо?»
Той й отговорил: «Трендафил за око, дъще!»
А тя му рекла: «Дай го на мене!»
И извадила една малка кутийка, отворила я, дала му окото и взела трендафила.
И извадила една малка кутийка, отворила я, дала му окото и взела трендафила.
Старецът занесъл окото на момичето, то го сложило на мястото му и прогледнало. Подир някое време момичето пак се засмяло и от устата му пак цъфнал трендафил. То отново заръчало на стареца да го продаде за другото око.
Той взел трендафила, отишъл в града и отново викнал: «Трендафил за око, трендафил за око!», но никой не купил цветето. Минал той край царските палати и от един прозорец пак се показала млада жена и го попитала: Какво продаваш, дядо?»