Кинг Стивен - Институтът стр 17.

Гриър въздъхна.

Все едно да го преместите от Брод в обикновена гимназия. Говорим за момче, чийто коефициент на интелигентност не се побира на скалата. Той е наясно къде иска да учи. Знае от какво се нуждае.

Не виждам какво можем да направим по въпроса каза Айлин. Люк вероятно ще получи стипендии за тези университети, но ние работим тук. И изобщо не сме богати.

Добре, нека обсъдим това каза Гриър.

2.

Когато следобед Хърб и Айлин се върнаха в училището, Люк чакаше пред сградата с четири други деца, две момчета и две момичета. Всички се смееха и разговаряха оживено. На Айлин ѝ изглеждаха като обикновени деца, момичетата с поли и чорапогащници, гърдите им започнали да напълват, а Люк и приятелят му Ролф с размъкнати панталони от джинсов плат тазгодишната модна тенденция за младежи и тениски. На тениската на Ролф имаше надпис БИРАТА Е ЗА НАЧИНАЕЩИ. Носеше виолончелото си в ръчно ушития му калъф и се въртеше около него все едно танцуваше на пилон, докато развиваше теории по някаква тема, която можеше да е пролетният бал или Питагоровата теорема.

Люк забеляза родителите си, спря се за дълго и сложно ръкостискане с Ролф, грабна раницата си и се шмугна на задната седалка в джипа на Айлин.

И двете родителски тела са тук отбеляза той. Отлично. На какво дължа тази необикновена чест?

Наистина ли искаш да учиш в Бостън? попита Хърб.

Люк не се смути, а се засмя и размаха победоносно юмруци.

Да! Може ли?

Все едно пита дали може да преспи в петък у Ролф, дивеше се Айлин. Спомни си как се беше изразил Гриър за способностите на сина им. Нарекъл го беше всестранно развит и това го описваше съвършено. Люк беше гений, останал незнайно как необременен от удивителния си интелект: не изпитваше никакви угризения да се метне на скейтборда и да понесе гениалния си мозък с бясна скорост по тротоара на някоя стръмна улица.

Да отидем някъде да хапнем и тогава ще поговорим предложи тя.

В пицария Рокет! възкликна Люк. Какво ще кажете? Ако, разбира се, си изпил хапчето си против киселини, татко. Изпи ли го?

О, повярвай ми, след днешната среща нямаше как да пропусна.

3.

Поръчаха си голяма пица с пеперони и Люк омете сам половината от нея заедно с три чаши кока-кола от гигантската кана, и остави родителите си да се дивят не само на ума му, но и на обема на стомаха и пикочния му мехур. Обясни им, че е говорил първо с господин Гриър, защото:

Не исках да си изкарате акъла. Разговорът беше просто проучвателен.

Пуснал си въдицата, за да видиш дали рибата ще клъвне рече Хърб.

Точно така. Опипах почвата. Развях знамето, за да проверя дали ще козирува. Плиснах боя по стената, за да видя колко...

Достатъчно. Той ни обясни, че има начин да заминем с теб.

Налага се каза сериозно Люк. Прекалено малък съм, за да замина без многоуважаваните си и почитаеми родители. Също така... Той ги погледна съсредоточено над опустошената пица. Няма да мога да уча спокойно, защото ще ми липсвате твърде много.

Айлин нареди на очите си да не се пълнят със сълзи, но те, естествено, се насълзиха. Хърб ѝ подаде салфетка. Тя каза:

Господин Гриър... предложи вариант, при който... вероятно... би било възможно... ами...

Някой иска ли последното парче?

За теб е каза Хърб. Дано не се гътнеш преди да си успял да постъпиш в два престижни университета.

Menage a college каза Люк през смях. Споменал ви е за богатите бивши възпитаници, нали?

Айлин остави салфетката.

Божичко, Люки, обсъждал си финансовото състояние на родителите си с училищния съветник? Кои са възрастните в това семейство? Започвам да се чудя по този въпрос.

Господин Гриър... предложи вариант, при който... вероятно... би било възможно... ами...

Някой иска ли последното парче?

За теб е каза Хърб. Дано не се гътнеш преди да си успял да постъпиш в два престижни университета.

Menage a college каза Люк през смях. Споменал ви е за богатите бивши възпитаници, нали?

Айлин остави салфетката.

Божичко, Люки, обсъждал си финансовото състояние на родителите си с училищния съветник? Кои са възрастните в това семейство? Започвам да се чудя по този въпрос.

Успокой се, мамасита, това беше най-разумният подход. Въпреки че на мен първо ми мина през ум дарителският фонд. В Брод имат огромен фонд от дарения, чрез който могат да поемат разходите по преместването ви, без дори да усетят, но училищното настоятелство никога няма да го позволи, макар да е напълно логично.

Нима? попита Хърб.

О, да. Люк задъвка енергично, преглътна залъка и сръбна кола. Аз съм добра инвестиция. Пакет акции с потенциал за сериозно покачване на цената. Инвестираш центове, а печелиш долари, нали? Така е в Америка. Попечителите на фонда разбират това, но никога не биха могли да излязат от когнитивните рамки, в които са сковани.

Когнитивни рамки повтори баща му.

Да, рамките, наложени вследствие на родовата диалектика. Може би дори племенната, макар че е невероятно смешно да си представиш попечителите на фонд като първобитно племе. Те разсъждават по следния начин: Ако отпуснем пари на това момче, може да се наложи да отпуснем и на друго дете. Ето за тези рамки говоря. А те се предават от поколение на поколение.