Кинг Стивен - Институтът стр 10.

Норбърт Холистър, собственикът на мотела, с лице като на плъх, се оказа прав за складовете: все не им достигаха работници и непрекъснато наемаха нови. Тим предполагаше, че в градчета, където основната работа беше физическа и възнаградена с минимално допустимата от закона надница (в Южна Каролина тя беше седем долара и двайсет и пет цента на час), текучеството е нещо напълно нормално. Срещна се с началника, Вал Джарет, който се съгласи да го наеме за по три часа на ден от осем сутринта.

Така Тим имаше възможност да се изкъпе и да закусва след края на смяната си като нощен пазач. Тъй че в добавка към нощните си задължения той отново се озова на работа, където да товари и разтоварва.

Такъв е животът каза си. Такъв е животът. А и е само временно.

11.

Постепенно Тим свикна с новото си спокойно ежедневие в малкото южно градче. Нямаше намерение да остава в Дюпрей до края на живота си, но му се струваше, че ще се задържи тук до Коледа (и навярно ще украси мъничка изкуствена елха в мъничкия си апартамент над гаража), може би дори до следващото лято. Градът определено не беше оазис на културата и той разбираше защо младежите нямат търпение да избягат от монотонната скука, но ѝ се наслаждаваше. Осъзнаваше, че след известно време ще му омръзне, но засега му допадаше.

Ставаше в шест вечерта; вечеряше при Бев, понякога сам, друг път с някой от полицаите; обикаляше центъра на града през следващите седем часа; закусваше при Бев; караше мотокар в складовете до единайсет часа; обядваше сандвич и кока-кола или студен чай на сянка в железопътното депо; прибираше се в апартамента на госпожа Бъркет; спеше до шест вечерта. В почивните си дни понякога спеше непробудно по дванайсет часа. Прочете куп адвокатски трилъри на Джон Гришам и цялата поредица Песен за огън и лед. Голям фен беше на Тирион Ланистър. Знаеше, че има и телевизионен сериал по книгите на Мартин, но не изпитваше желание да го гледа: въображението му рисуваше драконите достатъчно ярко.

Като полицай се беше запознал отблизо с нощното лице на Сарасота, различно от слънчевите ваканционни дни на плажа, колкото господин Хайд от доктор Джекил. Нощна Сарасота беше често отвратителна, а понякога направо опасна, и макар Тим никога да не се бе принизявал дотолкова, че да използва отблъскващия жаргон на ченгетата за мъртви наркомани и пребити проститутки НПХ, няма пострадали хора, десет години в полицията го бяха превърнали в циник. Понякога носеше този цинизъм у дома (по-скоро често, ако трябваше да е честен) и той се бе превърнал в част от отровата, съсипала брака му. Вероятно на това се дължеше и нежеланието му да има деца. По света имаше толкова много злини. Прекалено много неща можеха да се объркат. Алигатор на игрището за голф беше най-малкият проблем.

Когато постъпи на работа като нощен пазач, не му се вярваше, че селище с пет хиляди и четиристотин жители (голяма част от които в прилежащите крайградски райони) има нощно лице, но се оказа, че Дюпрей има такова, при това приятно. Хората, с които се срещаше по време на нощните си обиколки, всъщност бяха най-интересната част от работата му.

Една от тях беше госпожа Гулсби, с която си помахваха и разменяха тихи поздрави почти всяка вечер в началото на първия му обход. Тя седеше на люлеещ се стол на верандата си и се поклащаше напред-назад, докато отпиваше от чаша, в която можеше да има уиски, безалкохолно или чай от лайка. Понякога жената още седеше навън в края на втората му обиколка. Франк Потър, един от полицаите, с когото понякога вечеряше при Бев, му каза, че съпругът ѝ починал миналата година. Камионът на Уендъл Гулсби се подхлъзнал и се обърнал край магистрала в Уисконсин по време на снежна виелица.

Тя още няма петдесет, но пък с Уен се оженили много, много отдавна каза Франк. Събрали се още преди и двамата да са достатъчно големи, за да гласуват или да пият алкохол. Като в онази песен на Чък Бери за тийнейджърската сватба. Подобни връзки не издържат дълго, но техният брак оцеля десетилетия.

Тим се запозна и с Ани Сиротната, бездомна жена, която често спеше на надуваем дюшек в уличката между полицейското управление и смесения магазин. Тя имаше и малка палатка, опъната в полето зад железопътното депо, където прекарваше дъждовните нощи.

Истинското ѝ име е Ани Леду отвърна Бил Уиклоу, когато Тим го попита. Бил беше най-старият от полицаите в Дюпрей, работеше почасово и явно познаваше всички в града. От години спи на уличката. Предпочита я пред палатката.

Тим се запозна и с Ани Сиротната, бездомна жена, която често спеше на надуваем дюшек в уличката между полицейското управление и смесения магазин. Тя имаше и малка палатка, опъната в полето зад железопътното депо, където прекарваше дъждовните нощи.

Истинското ѝ име е Ани Леду отвърна Бил Уиклоу, когато Тим го попита. Бил беше най-старият от полицаите в Дюпрей, работеше почасово и явно познаваше всички в града. От години спи на уличката. Предпочита я пред палатката.

Какво прави, когато застудее? попита Тим.

Заминава за Йемаси. Обикновено Рони Гибсън я кара дотам. Двете са някакви роднини, може би трети братовчедки. В Йемаси има приют за бездомни. Ани разправя, че се възползва от подслона само в краен случай, защото там било пълно с откачалки. Аз ѝ казвам да се погледне в огледалото.