Сен! Гласът му казваше: достатъчно шеги.
Тя дотича, като прескачаше с лекота коренища и паднали клони.
Какво има, Еверет? О, Боже.
Какво има, Еверет? О, Боже.
Еверет бе разчел следата точно и правилно. Някой беше заточен на този свят от скоковия пистолет.
Сен протегна и двете си ръце към момчето:
Хванах те, оми. Тръгни към мен. Хайде, Еверет Синг.
Той улови ръцете ѝ и издърпа крака си от мъртвото нещо. Усещаше противната плът от труп по кожата си. Никога повече нямаше да успее да я отмие. Но не в това беше истинският ужас. Ужасяващият, непоносимият, всепоглъщащият страх се състоеше във въпроса чий е трупът.
Сен, можеш ли да го огледаш? Дали не е
Сен веднага разбра.
Не е той. Чуваш ли? Нали не е той?
Еверет потръпна, докато напрежението го напускаше. Помисли си, че вече може и да повърне. Не защото му се повдигаше от гниещия труп, а защото чувстваше облекчение, след като разбра чий не е трупът. На баща му. Чу Сен да мърмори нещо на палари. Момчето вече говореше езика доста добре, но Сен произнасяше думите толкова ниско и толкова бързо, с толкова диалектни изрази, че нямаше никакъв начин да я разбере.
Сен, какво има?
Облечен е като ветровик. Мисля, че го познавам. Мисля, че това е Лучайния Ед.
Отначало Еверет не можа да осъзнае името, но след това си припомни. Шарлът Вилие бе повела своите шарпи в сърцето на Хакни Грейт Порт в опит да му отнеме със сила Инфундибулума. Пресрещна я тълпа от вбесени, анархистично настроени ветровици, които не възнамеряваха да допускат полицията на своя територия. Водеше ги нисък, гневен мъж Лучайния Ед. Шарлът Вилие извади пистолет и го накара да изчезне. Това беше първият път, когато Еверет стана свидетел на какво е способен един скоков пистолет. Значи тук го беше запратил пистолетът. И нещо в тази червена, дъждовна гора го бе убило. В тази червена, дъждовна гора, в свят, който не се подчиняваше на законите на нормалната физика, свят, който не се подчиняваше на уместната сферична геометрия.
Сен, трябва да се върнем обратно при екипажа. Трябва да знаете нещо за този свят. Нещо наистина важно.
3.
Шарлът Вилие подръпваше ръкавиците си от телешка кожа и оглеждаше Лондон от двадесет и втория етаж на Тайрон тауър. Снегът беше коронясал ангелите, възправени по върховете на готическите небостъргачи, и завиваше с плащове, наметала и шалове раменете на приклекналите лъвове, грифони и митологични зверове, които се взираха от високо към претъпканите улици. Снегът се сипеше от корпусите на въздушните кораби, които отлитаха от високата желязна кула на аеропорт Садлърс Уелс и поемаха по своите летателни маршрути. Сняг по покривите на влаковете. Превръщаше ги в дълги змии, които се плъзгаха из надлезите си. Снегът се трупаше на купища и преспи от двете страни на улиците далеч, далеч долу и заравяше дълбоко велосипеди, кофи за боклук и електрически зарядни колонки, които щяха да се появят отново, едва след като настъпи затоплянето. Снегът посипваше коварно заледените участъци на тротоарите, а гражданите се хлъзгаха и пристъпваха несигурно на къси, нервни крачки, вдигнали яки, нахлупили шапки, издишащи пара.
До гуша ми е дошло от зима. Не може ли поне веднъж да преместим Президиума на някое топло място?
Чарлз Вилие, човешкото копие на Шарлът Вилие и специален пратеник на целостта от З4, вдигна показалец към цигарата на Шарлът Вилие в цигарето ѝ от слонова кост. От върха на пръста му се появи огънче. Тя се присви от неприязън. Технология на Трин, разбира се, като се изключеше това, че Трин никога не биха създали нещо толкова недодялано. Те бяха въздържани. Уравновесени. Енигматични. Шарлът Вилие се възхищаваше на цивилизацията Трин далеч повече, отколкото на хората от З4, в това число и на собственото ѝ копие. Земя 4 беше преяла с технологиите на Трин така алчно, че човечеството на нея не бе развило нова технология, нито бе направило свое собствено научно откритие за последните трийсет години. Бяха наркомани. Шарлът Вилие презираше пристрастяването. Противна слабост, без значение дали става дума за алкохол, наркотици, секс, власт или извънземна технология.
По това време на годината в северното полукълбо на З8 е приятно, моя кора.
Земя 8 е в състояние на екологична катастрофа и парников ефект в напреднал стадий отсече Шарлът Вилие. Не отсядам във фавела шик1.
Тя придърпа по-плътно кожената яка около шията си, не заради студа отвъд прозореца, а защото двойникът ѝ бе употребил думата кора. Земя 5 бе дала фамилиарните, гальовни обръщения между две копия двойникът ти в една паралелна вселена, по-близък от брат или сестра, или любовник; ти, но съвсем напълно, дълбоко не ти. Когато чу думата от устата на своето копие, Шарлът Вилие потръпна. Често се питаше как е възможно Чарлз да е нейно копие. По никой начин не ѝ беше равен интелектуално. И толкова детински лесно се поддаваше на манипулации. Беше неин коро само на думи. От всички свои колеги специални пратеници на Целостта Шарлът Вилие уважаваше единствено единението от Земя 7 Йен Хеер Фол, както и Ибрим Ходж Керим. Последният, специален пратеник на Целостта от З2, може и да не притежаваше нейния остър, студен интелект, но беше ненадминат дипломат и политик в свят, където тези качества нерядко си противоречаха. Веднъж замалко не бе разкрила картите си пред него, в изострена ситуация, когато ѝ беше станало ясно, че Еверет Синг възнамерява да премине през портала на Хайзенберг на З10, и насочи пистолет срещу него. Успя да извини действията си, но Ибрим Ходж Керим беше проницателен, почтен и напълно неподкупен. На Шарлът Вилие щеше да ѝ се наложи да използва възможно най-хитрия, чист и смъртоносен план, за да го неутрализира в Президиума. Нямаше съмнения обаче, че ще ѝ се удаде. Единственият ѝ равен, единственият успявал да я надхитри отново и отново, беше нейният враг, Еверет Синг. Нейният враг, нейната плячка. Накрая със собствената си ръка ще ми дадеш онова, за което копнея. Твоята воля и моята ще се изправят една срещу друга, Еверет Синг. Шарлът Вилие дръпна от цигарата си и издиша димна извивка във въздуха: