Над Еверет се извисяваха дървета, по-големи и по-величествени от всяко друго на Земята. Виждаше и небето. Малък водопад между две канари бе изровил вир. Водата му бе дълбока и чиста, прохладна и подканяща. Слънцето и водата докоснаха болката, вината и самотата. Няколко секунди по-късно вече изритваше обувките си и се измъкваше забързано от корабните дрешки. Хвърли се с плисък във вира, отпусна се по гръб. Над гърдите му се надигнаха хладни и дълбоки води. Еверет отдели стъпала от дъното и се задържа изправен с леки движения на ръцете и краката.
Водата го благослови. Беше сам, но не и самотен. Никога дотогава не беше плувал съвсем гол сред природата. Харесваше му чувственото усещане от вода, която докосва всяка част от тялото му. И преди съм плувал така, осъзна той, преди да се родя, гол, във водите на майка ми.
Мисълта беше малко стряскаща.
Еверет направи няколко замаха с ръце до място, където слънчевите лъчи прозираха през покрова от червени листа. Слънцето огря лицето му. Той затвори очи. И ги отвори шокирано.
Мисълта беше малко стряскаща.
Еверет направи няколко замаха с ръце до място, където слънчевите лъчи прозираха през покрова от червени листа. Слънцето огря лицето му. Той затвори очи. И ги отвори шокирано.
Слънцето.
Нещо не беше наред със слънцето. Все още го огряваше право в лицето. А не би следвало. Трябваше да се е преместило през небето. Но не беше. Стоеше ниско, по-близо до долния край на пролуката сред клоните, но все така го огряваше право в лицето. Слънцето не се движеше в дъга от изток на запад. Движеше се нагоре и надолу.
Изчисленията му. Беше направил изчисления за скок от една сферична планета до друга сферична планета. Геометрията на този свят
Няма начин! извика Еверет, като се надигна бързо от водата. Разни крилати неща полетяха панически нагоре от околните дървета. Не! Това е лудост.
Но числата вече протичаха в главата му, свързваха се с други числа, с теории и физични закони, обрисуваха картината на свят, който съответстваше и това бе единственото обяснение на наличните факти.
Трябваше да се върне при екипажа. Щяха да го изслушат, когато им разкаже какво е открил за този свят. Трябваше да го изслушат. Той изгази обратно до речния бряг.
Дрехите му. Къде бяха дрехите му? Беше ги оставил на онази скала, сгънати спретнато, притиснати от ботушите му, в случай че вятърът се усили.
Еверет чу шум. Ето там, зад онези корени с размерите на къща. Прошумоляване. Движение кикот? Еверет скри слабините си в шепи. Водата се оттичаше от него.
Сен?
Наистина беше кикот.
Сен! Ти ли ми взе дрешките?
Никакъв отговор. Никакво раздвижване.
Престани да се занасяш! Трябва да ви кажа нещо важно. Мега.
Ела да си ги вземеш!
Сен!
Можеше да го чака цял ден да излезе от водата.
Добре тогава, щом според теб е толкова смешно Еверет излезе на сушата.
Престана да се прикрива с ръце. Иззад коренището се разнесе ентусиазирано подвикване. Еверет си представи как изглежда от гледната точка на Сен. Изглеждаше добре. Повече от добре; доста добре.
Помниш ли как те облякох в Бона дрешки? извика Сен. Е, сега пак аз ще те обличам. Ръката ѝ просна два чорапа през един стръмен корен. Ела да си ги вземеш.
Ще го направя каза Еверет Синг.
Сен изписка от удоволствие и се разсмя, след което се разнесе звук от газене из растителността. Той си обу чорапите: тежка плетка, дебел горен кант, също като онези, които Сен носеше. Чувстваше се глупаво само по чорапи.
Хайде де! извика момичето иззад туфа сребриста тръстика. Размаха към него обувките му, по една във всяка ръка.
Сен, важно е. Този свят, той е
Белегът ти зараства добре повика Сен малко по-навътре от гората.
Еверет почти напълно беше изключил за белега, който лазерът на неговото човешко копие му бе оставил на хълбока в Битката при Гробищния парк Абни. Безгрижният коментар на Сен го накара да си припомни остро болката и унижението. Добре го бяха набили. Щеше да носи знака на своя враг до края на живота си. Еверет имаше недовършена работа с копието-Еверет.
Междувременно Сен окачаше корабните шорти на едно ниско клонче.
Сен! Престани да се занасяш! извика той, докато се бореше да обуе крачолите.
Носиш прекалено много дрехи! извика Сен от новото си скривалище. Не е здравословно.
Тя метна тениската му на един бодлив храст. Беше отрязала ръкавите и я беше скъсила. Не можеше да се сравнява с дължината на нейната фланелка, но беше далеч по-късо, отколкото всеки нормален оми от З10 би желал да носи. Тъй като така или иначе беше без горнище, Еверет изтича, за да я вземе.
Нещо се сцепи меко под левия му ботуш и глезенът му потъна в мекота, мокрота и лепкавина. Към него се издигна внезапно дъхване на гнило и болест. Еверет погледна надолу. Сърцето му подскочи и едва не повърна от стъписване. Левият му крак бе затънал в ребрата на мухлясал човешки труп. Празните орбити на очите се взираха към него от череп, облечен в дрипи от кожа. От почернялата, разпукана кожа капеха гнусни течности и гниещи органи. Еверет направи опит да изтегли крака си. Разложените неща изджвакаха и го удържаха засмукващо.
Сен! изкрещя той. Сен!
Не, не, Еверет Синг, ела да си ги вземеш.