Шът.
Тя чу шум на метал някъде далече в голямото старо здание, и след това запалване на мотор. Екранопланът, помисли си тя, дето Моли го беше вкарала направо вътре.
Черният мъж вдигна вежди, само дето нямаше никакви вежди.
Приятели? Той отпусна ръка.
Тя кимна.
Това добре каза той, и пое ръката й, за да й помогне при спускането по стълбите. Най-долу, все още държейки ръката й, той я преведе около остатъците на мостчето. Там имаше някой умрял, камуфлажен костюм и едно от тези неща за силен глас, като на полицията.
Суифт, викна се черният мъж, през цялото това високо празно пространство, между черните мрежи на прозорците без стъкла, черни линии върху бялото небе, зимно утро, намерих я.
Но аз не съм тя
И там оттатък, където големите врати стояха отворени, на фона на небето и снега и ръждата, тя видя да крачи насам някакъв костюмар, с отворено палто и връзка, развята от вятъра, и екранопланът на Моли профуча покрай него, навън през същите тези врати, и той дори не го погледна, защото гледаше към Мона.
Аз не съм Анджи каза тя, и се замисли дали да му каже какво беше видяла, Анджи и онзи момък заедно на онзи малък екран, точно преди той да угасне.
Знам, каза черният мъж, но то си е върху теб.
Възнесение. Иде възнесение.
43. СЪДИЯТА
Жената ги отведе до екраноплан, паркиран вътре във Фабриката, ако можеш да кажеш паркиран, когато предницата му е сплескана в бетонна подставка за инструменти. Беше бял товарник с изписано КАТОДЕН КАТАЙ върху задните врати, и Плъзгавия се учуди кога ли тя е успяла да го вкара вътре, без той да я чуе. Може би докато Боби Брояча правеше оная диверсия с коптера.
Алефът тежеше, като че ли носиш малък двигател.
Не му се искаше да гледа към Вещицата, защото по остриетата й имаше кръв, и той не я беше правил за това. Наоколо лежаха няколко тела, или части от тях; той не погледна и натам.
Хвърли поглед надолу към биософтовия блок и батериите му, и си помисли дали всичко това е все още там вътре, сивата къща и Мексико и очите на Джейн Трета.
Спри каза жената. Минаваха покрай рампата към стаята, където той държеше машините си; Съдията още беше там, и Труподъвкачът също
Тя все още държеше оръжието си в ръка. Плъзгавия постави ръка на рамото на Чери.
Тя каза да спрем.
Това, дето го видях миналата нощ каза жената. Едноръкият робот. Бачка ли?
Аха.
Силен? Носи тежко? По неравно?
Аха.
Взимай го.
Ъ?
Взимай го отзад в машината. Хайде. Действай.
Чери се опря на него. Краката й се огъваха от това, дето й го беше дало онова момиче.
Ти посочи към нея с оръжието Моли. В плана.
Върви каза Плъзгавия.
Той остави алефа на земята и се изкачи по рампата в стаята, където Съдията чакаше в сенките, ръката лежеше до него на рогозката, където я беше оставил Плъзгавия. Сега вече никога нямаше да може да направи резачката да работи както трябваше. Върху редицата прашни метални рафтове стоеше дистанционно. Той го взе и включи Съдията, и кафявият корпус леко потрепера.
Той придвижи Съдията напред, надолу по рампата, широките крака пристъпваха, едно-две, едно-две, предавките компенсираха, настройваха се за липсата на ръката. Жената беше отворила задните врати на екраноплана, и Плъзгавия насочи Съдията право към нея. Тя се наклони леко назад, когато Съдията се извиси над нея, и сребристите й очила отразиха позатърканата ръжда на корпуса му. Плъзгавия излезе иззад Съдията и започна да преценява ъглите, как да го вкара вътре. Не разбираше защо е нужно, но поне като че ли тя имаше някаква идея какво да правят, и каквото и да било друго беше по-добре от това да висят във Фабриката сега, когато беше пълна с умрели. Той си помисли за Джентри, горе с неговите книги, и за телата. Там горе беше имало две момичета, и двете бяха изглеждали като Анджи Митчел. Сега едната от тях беше умряла, той не беше разбрал как или защо, и жената с оръжието беше казала на другата да чака
Хайде де, хайде де, пъхвай шибания робот вътре, трябва да тръгваме
Когато успя да напъха Съдията в задната част на екраноплана, със свити крака и настрани, той захлопна вратите, заобиколи машината и се покатери в нея откъм страната на пътника. Чери се беше свила на задната седалка, под голяма оранжева шуба с емблемата на Sense/Net на ръкава, и трепереше.
Жената включи турбината и наду полата. Плъзгавия помисли, че може да са се закачили за подставката за инструменти, но когато тя даде заден, една ивица хром се откъсна, и те се освободиха. Тя завъртя екраноплана и поеха към вратите.
Излизайки, минаха покрай някакъв образ в костюм и вратовръзка и туидово палто, който като че ли не ги забеляза.
Кой е тоя?
Тя сви рамене.
Искаш ли тоя екраноплан попита тя. Бяха вече може би на десет километра от Фабриката, и той не беше погледнал назад.
Свила ли си го?
Естествено.
Не ща.
И що?
Лежал съм, кражба на коли.
Как е твоето момиче?
Спи. И не е моето момиче.
Не е ли?
А ти коя си, всъщност?
Бизнесменка.
И какъв бизнес?
Трудно е да се каже.
Небето над Пустошта беше ярко и бяло.
За това ли си дошла? Той потупа алефа.
Един вид.
И сега какво?
Сключила съм една сделка. Да докарам Митчел при кутията.