Кумико зяпна, когато жестовете се повториха.
Сали
Джайв прекъсна я Сали. Казах ти да мълчиш, окей?
Аха? Гласът, не много повече от шепот, като че ли идваше отникъде.
Вече ти казах отговори Сали.
Не джайвам.
Искам да говоря с него. Гласът й беше твърд и внимателен.
Той е мъртъв.
Знам.
Последва тишина, и Кумико чу звук, който можеше да е и вятърът, студен, носещ пясък вятър, стържещ по кривата на опората далече над тях.
Той не е тук каза гласът, и като че ли започна да се отдалечава. Зад ъгъла, половин квартал, и наляво в прохода.
Кумико щеше да помни прохода винаги: тъмни тухли, хлъзгави от влагата, закачулени вентилатори, от които стърчаха комини слепен прах, жълта крушка в решетка корозирала сплав, по една ниска купчина празни бутилки, натрупана до всяка от стените, гнезда с човешки размери от смачкан факс и бели опаковъчни сегменти стиропор, и звукът на токовете на Сали.
Оттатък слабата светлина на крушката имаше мрак, въпреки че блясък, отразен от влажни тухли, подсказваше задънваща стена, и Кумико се поколеба, изплашена от внезапно ехо, звук, постоянно капене на вода
Оттатък слабата светлина на крушката имаше мрак, въпреки че блясък, отразен от влажни тухли, подсказваше задънваща стена, и Кумико се поколеба, изплашена от внезапно ехо, звук, постоянно капене на вода
Сали вдигна ръка. Тесен лъч много ярка светлина освети рязко очертано кръгче покрита с драсканици тухлена стена, след това плавно се спусна.
Докато не спря върху нещото в основата на стената, матов метал, изправена закръглена структура, която отначало Кумико взе по погрешка за поредния вентилатор. До основата й имаше угарки от бели свещи, плоско пластмасово шише, пълно с прозрачна течност, изложба от пакети цигари, пръснати отделни цигари, и сложна, многоръка фигура, нарисувана с нещо като бял тебешир.
Сали пристъпи напред, задържайки лъча, и Кумико видя, че бронираното нещо е закрепено за стената с масивни нитове.
Финландецо?
Бързо проблясване на розова светлина от една хоризонтална цепнатина.
Ей, Финландецо В гласа й имаше необичайно колебание
Мол. Стържещ звук, като от повреден говорител. За кво ти е фенера? Нямаш ли си инфрата? Или одъртяваш, и вече не виждаш на тъмно добре?
За приятелката ми.
Нещо се премести зад цепнатината, цветът му беше нездравото розово на гореща цигарена пепел на слънчева светлина, и лицето на Кумико беше обляно от пресекваща светлина.
Ахъ, простърга гласът, и коя е тя?
Дъщеря на Янака.
Без майтап.
Сали отпусна фенерчето, и то освети свещите, шишето, влажните сиви цигари, бялата фигурка с пернатите й ръце.
Пробвай даровете каза гласът. Това там е половинка Московская. До фигурката на худуто. Късметлийска работа; любителите на фърченето я рисуват на кокаин.
Господи, каза Сали, и в гласа й имаше странна дистанция. Тя приклекна. Не мога да го повярвам. Кумико я гледаше как взима шишето и помирисва съдържанието.
Пий го, добро е. Требе си. Никой не се прави на хитър пред оракул, ако си знае интересите.
Финландецо, започна Сали, след това наклони шишето и преглътна, и избърса уста с опакото на ръката си, трябва да си превъртял
Трябва да съм късметлия. Устройство като това. Изцеждам го до дупка за всяка капка въображение, та камо ли лудост.
Кумико се приближи, след това приклекна до Сали.
Конструкт, личностова възстановка? Сали остави шишето с водка и зачегърта влажния под с върха на белия си нокът.
Аха. Виждала си ги преди. Памет в реално време, ако ща, вързана към киберпространството, ако ща. Направих си майтапа с оракула, за да държа пръст в нещата, сещаш ли се? Нещото издаде странен звук: смях. Имаш любовни проблеми? Имаш кофти жена, дето не те разбира? Смехът се надигна отново, като бисерчета статичен шум. Всъщност съм по-скоро по бизнес-съветите. Подаръците ги оставят местните хлапета. Помага за мистиката, един вид. И почна ли да ставам скептичен, някой задник току-виж решил да си помогне с това-онова. Пурпурно косъмче блесна през цепнатината и някъде отдясно на Кумико експлодира бутилка. Статичен смях. И какво те води насам, Мол? Ти и розовата светлина отново проблясна върху лицето на Кумико дъщерята на Янака?
Набегът на Блуждаещ лъч каза Сали.
Маса време, Мол
Тя е подир мен, Финландецо. Четирнайсет години и тая луда кучка ми виси на задника
Може да си няма кво по-добро да прави. Знаеш как е с богатите хора
Знаеш ли къде е Кейс, Финландецо? Може тя да е и подир него
Кейс се откачи от това. Заби няколко успешни удара, след като се разделихте, след това ритна работата и се изниза сух. Ако и ти го беше направила, сега може би нямаше да ти мръзне котенцето в тоя проход, нали? Последното, дето го чух, е че имал четири хлапета
Докато гледаше хипнотичното местене на сканиращия розов въглен, Кумико започна да разбира с какво точно разговаря Сали. В кабинета на баща й имаше подобни неща, четири броя, черни лакирани кубове, подредени върху ниска чамова полица. Над всеки куб висеше официален портрет. Портретите бяха черно-бели снимки на мъже в тъмни костюми и връзки, четирима много сериозни джентълмени, чиито ревери бяха декорирани с малки метални емблеми, подобни на тази, която носеше нейният баща. Въпреки че майка й й беше казала, че кубовете съдържат призраци, призраците на злите предшественици на баща й, Кумико ги смяташе за по-скоро интересни, отколкото плашещи. Ако те съдържат призраци, предполагаше тя, то тези призраци трябваше да са доста малки, тъй като самите кубове бяха с размерите едва на детска глава.