Как е станало така? попита тя.
Джентри разправя, че е било запълване на кариера преди стотина години. След това посипали отгоре сума ти почва, но каквото посадили не щяло да расте. Много от пълнежа бил токсичен. Дъждовете отмили почвата. Сигурно накрая са се отказали и са почнали да изсипват още гадости. Водата там не става за пиене; пълна с поликарбонати и всичко друго такова.
А тези зайци, дето оня, Птичката, ни ги лови?
Те са на запад от тук. Няма да ги видиш на Пустошта. Даже и плъхове няма. Така или иначе, трябва да пробваш внимателно всяко месо от тука наоколо.
Гледам, че има птици.
Само гнездят тук, ходят някъде другаде да ядат.
Какви сте вие с Джентри? Тя все още гледаше през прозореца.
Какво имаш предвид?
Първата ми идея беше, че сте гейове. Имам предвид, заедно.
Не.
Но ми изглежда като да имате нужда един от друг по някакъв начин
Фабриката е негово място. Разрешава ми да живея тук. Аз имам нужда да живея тук. Да си върша работата.
Да строиш тези неща долу?
Крушката в жълтия конус факсова хартия светна; вентилаторът в калорифера се завъртя.
Е, добре, каза Чери, клекна пред калорифера и започна да разкопчава едно яке след друго, той може да е луд, но току-що направи нещо полезно.
Джентри седеше прегърбен в стария стол от офис, когато Плъзгавия влезе в таванчето, и гледаше към мъничкия портативен монитор на кибердека си.
Робърт Нюмарк каза той.
Ъ?
Ретинална идентификация. Това е или Робърт Нюмарк, или някой, който е купил очите му.
Как си го разбрал това? Плъзгавия се наведе, за да погледне към базовите личностни статистики на екрана. Джентри игнорира въпроса.
Това е то. Дръпнеш ли го обаче, загазваш в нещо съвършено различно.
И какво?
Някой иска да знае дали някой не задава някакви въпроси относно г-н Нюмарк.
Кой?
Не знам. Джентри потропа с пръсти по обвитите си в черна кожа бедра. Погледни тук: нищо. Роден в Баритаун. Майка: Марша Нюмарк. Имаме неговия ВИН, но определено му е била закачена опашка. Той бутна стола назад и се завъртя така, че да вижда неподвижното лице на Брояча. Какво ще кажеш, Нюмарк? Това ли ти е името? Той се изправи и отиде до холо-масата.
Недей каза Плъзгавия.
Джентри докосна копчето за включване на масата.
И сивото нещо за миг се появи отново, но този път се метна към средата на полусферния дисплей, премига и изчезна. Не. Беше там, миниатюрна сива сфера точно в центъра на фосфоресциращото проекционно поле.
Лудата усмивка на Джентри се беше върнала.
Добре.
Какво е добре?
Виждам какво е това. Вид лед. Програма за сигурност.
Тази маймуна?
Някой е имал чувство за хумор. Ако маймуната не те изплаши, се превръща в грахче Той заобиколи масата и започна да върти един от нониусите. Съмнявам се дали ще могат да го направят при директна сензорна връзка. Държеше нещо в ръката си. Мрежа троди.
Джентри, не го прави! Погледни го!
Джентри, не го прави! Погледни го!
Няма да го правя каза Джентри. Ще го правиш ти.
22. ПРИЗРАЦИ И ПУСТОТИ
Гледайки през мръсните прозореци на каба, тя усети тъга по Колин и заплетените му коментари, след това си спомни, че това е напълно извън сферата на познанията му. Дали Маас-Неотек произвеждаха подобни блокове и за Агломерата, зачуди се тя, и ако да, какъв ли вид щяха да имат техните призраци?
Сали, обади се тя, след може би половин час возене из Ню Йорк, защо Петал ме пусна да тръгна с вас?
Защото му сече пипето.
А баща ми?
Баща ти ще пикае газ.
Извинявайте?
Ще се ядоса. Ако го разбере. Може и да не стане. Не сме тук задълго.
Защо сме тук?
Трябва да говоря с някого.
Но защо аз съм тук?
Не ти ли харесва тук?
Кумико се поколеба.
Харесва ми.
Добре. Сали се размърда на счупената седалка. Петал трябваше да ни пусне да се измъкнем. Защото не можеше да ни спре, без да нарани някого от нас. Е, може би не точно да нарани. По-скоро да обиди. Суейн можеше да те парализира, след това да ти каже по-късно, че съжалява, да каже на баща ти, че е било за твое добро, ако се стигне дотам, но ако смръзне мен, това вече е нещо като фасон, разбираш ли? Когато видях долу Петал с пистолета, разбрах, че той ще ни пусне. Стаята ти се следи. Цялата къща. Задействала съм сензорите за движение, докато ти събирах багажа. Предполагах, че ще го направя. Петал знаеше, че това съм аз. Затова и дрънна по телефона, за да ме предупреди, че знае.
Не разбирам.
Един вид услуга, да знам, че той ще ни чака. Да ми даде възможност да помисля. Само че нямаше избор, и го знаеше. Суейн, виждаш ли, е насилен да върши нещо, и Петал го знае. Или поне Суейн казва така, че е насилен. Аз определено съм насилена. Така че почнах да се чудя колко много съм му нужна на Суейн. Адски много. Защото ме оставиха да изляза с дъщерята на оябун, пратена чак до Нотинг Хил за надеждно съхранение. Нещо тук го плаши повече от татенцето ти. Освен ако не е нещо, което ще го направи по-богат, отколкото е татенцето. Както и да е, като те взема, това един вид поизравнява нещата. Един вид бутвам и аз обратно. Загряваш?
Заплашена ли сте била?
Някой знае един куп неща, които съм правила.
И Въшката е идентифицирал това лице?