Останалите чекмеджета бяха празни. Тя затвори вратата на шкафа и се върна към Битката за Британия.
Не, каза Петал, съжалявам, но няма да стане.
Той мажеше крем Девон върху филийка, и тежкият викториански нож за масло изглеждаше като детска играчка в дебелите му пръсти.
Пробвай крема посъветва я той, наведе масивната си глава и я изгледа ласкаво над върховете на чашите.
Кумико избърса петно от мармалад от горната си устна с ленена кърпичка.
Мислите, че ще се опитам да избягам ли?
Да бягаш ли? Че смяташ ли да бягаш? Той сдъвка филията си солидно и хвърли поглед към градината, където валеше нов сняг.
Не, каза тя, нямам намерение да бягам.
Добре отвърна той и отхапа нова хапка.
В опасност ли ще съм на улицата?
Господи, не, каза той с някаква умишлена веселост, сигурна си като дома.
Искам да изляза.
Не.
Излизах със Сали.
Да, каза той, ама твоята Сали е гадно изделие.
Този идиом не ми е познат.
Не може сама навън. В договора ни с баща ти е, разбираш ли? Окей е да излезеш със Сали, но нея я няма. Никой няма що да те безпокои за квото и да било, ама що да се пробваш? И аз бих се радвал, честно, да те разведа навън, удоволствие ще ми е, ама дежуря тук за в случай че някой потърси Суейн. Така че не мога. Срамотно е, ама е така. Той изглеждаше толкова наистина нещастен, че тя помисли да се откаже.
Да ти опека ли още филийка? посочи той чинията й.
Не, благодаря. Тя остави кърпичката си и добави: Бяха чудесни.
Следващия път трябва да пробваш крема каза той. Нямаше го след войната. Валяха дъждове откъм Германия и кравите нещо не бяха наред.
Суейн сега тук ли е, Петал?
Не.
Никога не го виждам.
Навън и наоколо. Бизнес. В тая работа има цикли. Доста скоро всички те ще звънят тук, и той отново ще пази къщата.
Кой, Петал?
Бизнестиповете, бих рекъл.
Куромаку каза тя.
Извинявай?
Нищо.
Тя прекара следобеда сама в стаята за билярд, свита в кожено кресло, гледайки как снегът пада в градината и слънчевият часовник се превръща в еднообразна бяла изправена плоча. Представи си там майка си, облечена в черно кожено палто, сама в градината докато снегът падаше, една принцеса-балерина, която се беше хвърлила в нощните води на Сумида.
Тя се изправи смръзната и отиде от другата страна на масата за билярд, до камината, където газовият пламък съскаше меко под въглени, които никога не изгаряха.
15. СРЕБРИСТИТЕ ПЪТЕЧКИ
Тя имаше в Кливлънд една приятелка, Ланет, която я беше научила на един куп работи. Как да се измъкнеш бързо от кола, когато някой пич се опитва да ти заключи вратите, как да действаш, когато отиваш да купуваш нещо. Ланет беше малко по-голяма, и използваше маг главно, както казваше, да размърда шемета наоколо, бидейки често докарвана до шемет от като се почне от ендорфинови аналози и се свърши с обикновен класически опиум от Тенеси. Иначе, казваше тя, просто ще трябва да се седи по дванайсет часа пред вида и да се зяпат всичките гадости подред. Когато магът добави подвижност към топлата непроницаемост на добър шемет, казваше тя, това наистина си го бива. Но Мона беше забелязала, че хора, които са сериозно вътре в шемети изкарват маса време в драйфане, и не разбираше защо трябва да гледаш вид, когато можеш да стимваш също толкова лесно. (Ланет казваше, че симстимът е още повече това, от което тя иска да се разкара.)
Беше си спомнила за Ланет, защото Ланет понякога й даваше съвети, примерно как да обърне настроението в кофти нощ. Тази нощ, мислеше си тя, Ланет би й казала да се огледа за някой бар и за някаква компания. Все още имаше малко пари, останали й от работата през последната нощ във Флорида, така че работата опираше само до това да намериш място, което взема в налични.
Уцели го право от първия път. Добър знак. Надолу по тясна стълбичка с бетонни стъпала и право в димното бръмчене на разговори и познатото приглушено бумкане на Белите диаманти на Шабу. Не беше място за костюмари, нито пък такова, което сводниците в Кливлънд наричаха пункт. Нямаше никакво намерение да пие тази нощ в какъвто и да е пункт.
Някой се надигна от бара, за да излезе, точно когато тя влизаше, така че тя се промъкна бързо и улови столчето му с още топла пластмасова седалка: втори знак за нея.
Барманът присви устни и кимна, когато тя му показа една от банкнотите си, и тя му каза да й налее чашка бурбон и една бира отделно, което беше каквото винаги поръчваше Еди, ако трябваше той да си го плаща. Ако плащаше някой друг, той щеше да поръча някакво смесено пиене, което барманът не умееше да направи, и след това дълго време обясняваше как точно се прави то. След това щеше да го изпие и да ругае как то не е така добро, както тези, дето ги правят в Лос Анджелос, или Сингапур, или някое друго място, за което тя знаеше, че никога не е бил там.
Бурбонът тук беше особен, нещо като тръпчив, но наистина приятен, след като го прокараш. Тя го каза на бармана, и той я попита къде тя обикновено пие бурбон. Тя му каза Кливлънд, и той кимна. Било е етил и някакви боклуци, които да се предполага да ти напомнят бурбон, каза той. Когато сметна колко е останало от парите й, тя реши, че бурбонът в Агломерата сигурно е скъпо нещо. Само че си вършеше работата, премахваше кофти чувството, така че тя изпи останалото и се зае с бирата.