За какво говори той? попита Чери.
Плъзгавия мрачно поклати глава. Ако кажеше каквото и да било, то щеше само да поощри лудостта на Джентри.
Междувременно Джентри беше отишъл до големия дисплей, холопроекционната маса.
Има светове вътре в световете каза той. Макрокосмос, микрокосмос. Тази нощ ние пренесохме по моста цяла вселена, и това отгоре е подобно на това отдолу Беше очевидно, разбира се, че трябва да съществуват такива неща, но не смеех да се надявам Той метна бърз поглед към тях над черните капси на рамото си. А сега ще видим формата на малката вселена, в която нашият гост е тръгнал на пътешествие. И в тази форма, Плъзгав Хенри, аз ще видя
Той докосна копчето за включване в ъгъла на проекционната маса. И изпищя.
14. ИГРАЧКИ
Ето ти едно хубаво нещо каза Петал и докосна куб от розова дървесина, голям колкото главата на Кумико. Битката за Британия. Светлината се пречупваше над куба, и когато Кумико се наведе напред, забеляза как мъничките самолети се въртят и пикират със забавени движения над сивото като в петри петно на Лондон. Направили са го по военните филми, каза той, камерите на оръдията. Тя се вгледа в почти микроскопичните проблясъци на противовъздушна стрелба от естуара на Темза. Направиха го за Стогодишнината.
Бяха в стаята за билярд на Суейн, задната част на партера на номер 16. Усещаше се лек аромат на дрожди, ехо от миризмата на пивница. Общата подреденост на жилището на Суейн беше изместена тук от благовъзпитана износеност: имаше кресла, покрити с протъркана кожа, тежки тъмни мебели, мътнозеленият квадрат на билярдна маса Черните стоманени стелажи, отрупани с неща за забавление, бяха накарали Петал да я доведе тук преди чая, шляпайки наоколо в кожените си чехли с големи шевове, за да демонстрира наличните играчки.
Коя война е била тази?
Предпоследната каза той и мина към подобен, но по-голям блок, който даваше холограми на две момичета в мач по тай-бокс. Мазолестото стъпало на едната летеше към стройния кафяв корем на другата, напрегнат, за да поеме удара. Той докосна копчето и проекциите изчезнаха.
Кумико хвърли поглед обратно към Битката за Британия и горящите мушички.
Всякакви сортове спортни холота каза Петал и отвори куфарче от свинска кожа, пълно със стотици записи.
Той демонстрира половин дузина други уреди, след това се почеса по покритата с щръкнала къса коса глава, докато търсеше японския видеоканал за новини. Накрая го намери, но не можеше да изключи програмата за автоматичен превод. Гледаше заедно с нея как бъдещи чиновници на Оно-Сендай се самоунижаваха на сълзлива церемония по завършване на курса.
Той демонстрира половин дузина други уреди, след това се почеса по покритата с щръкнала къса коса глава, докато търсеше японския видеоканал за новини. Накрая го намери, но не можеше да изключи програмата за автоматичен превод. Гледаше заедно с нея как бъдещи чиновници на Оно-Сендай се самоунижаваха на сълзлива церемония по завършване на курса.
Що го правят това? попита той.
Демонстрират лоялност към тяхното дзайбацу.
Правилно каза той. След това бръсна видеото с метличката за прах. Чаено време. Излезе от стаята, и Кумико изключи звука. Сали Шиърс я нямаше на закуска; нямаше го и Суейн.
Мъховозелените завеси прикриваха още едни високи прозорци, отварящи се към същата градина. Тя погледна навън към слънчев часовник, покрит със сняг, след това спусна завесата обратно. (Замлъкналият стенен екран показваше случайни образи от Токио, облечени във фолио медици измъкват осакатени жертви от купчина смачкано желязо.) До отсрещната стена имаше викториански шкаф с масивна предница и резбовани крака, напомнящи ананаси. Ключалката, врязана в инкрустирано каре от пожълтяла слонова кост, беше празна, и когато тя опита вратите, те се отвориха и издишаха химическия аромат на древна политура. Загледа се в черно-бялата мандала на дъното на шкафа, докато разбра какво е, мишена за стрелички. Полираното дърво около нея беше надупчено и олющено, сигурно някои от играчите изобщо не са улучвали мишената, реши тя. Долната част на шкафа предлагаше изобилие от чекмеджета, всяко с малка медна дръжка и врязана в слонова кост ключалка. Тя коленичи пред тях, хвърли поглед назад към вратата (видеоекранът показваше устните на кабаретна певица от Шинджуку) и отвори горното дясно чекмедже колкото се може по-тихо. То беше пълно със стрелички, нахвърляни така, или в кожени калъфчета. Тя затвори чекмеджето и отвори това отляво на него. Умрял молец и ръждив кламер. Под първите две чекмеджета имаше единично широко чекмедже: то се запъна, когато тя го отвори, и издаде някакъв звук. Тя погледна отново назад (опорите на емблемата на Фуджи Електрик, която осветяваше Токийския залив), но все още нито следа от Петал.
Тя прекара няколко минути, прелиствайки порнографско списание на японски, което като че ли се занимаваше предимно с изкуството на възлите. Под него имаше прашно яке от черен импрегниран памук, и сива пластмасова кутия с релефни букви ВАЛТЕР на капака. Пистолетът беше студен и тежък; тя виждаше отражението на лицето си в синия метал, когато го повдигна от пластмасовото му гнездо. Никога досега не беше държала оръжие. Сивите пластмасови дръжки изглеждаха огромни. Тя го постави обратно в кутията и прегледа японската част от инструкциите на най-различни езици. Беше въздушен пистолет: напомпваше се с лоста под дулото. Изстрелваше много малки оловни самчи. Още една играчка. Тя подреди обратно съдържанието на чекмеджето и го затвори.