Мона, това е Джералд.
Висок, китаец, сив костюм, посивяваща коса. Джералд се усмихна приятелски, промъкна се покрай Приор и отиде право до шкафчето край краката на леглото. Остави на него черно куфарче, капакът му изщрака и се отвори.
Джералд е приятел. Доктор. Трябва да ти метне едно око.
Мона, започна Джералд, докато вадеше нещо от куфара, на колко години си?
На шестнайсет обади се Приор. Нали, Мона?
Шестнайсет каза Джералд. Нещото в ръцете му изглеждаше като черни очила, слънчеви очила с разни издутини и жици по тях. Не поразтяга ли малко нещата, а? Той хвърли поглед към Приор.
Приор се усмихна.
Не стигат колко, десет години?
Е, не чак каза Приор. Не търсим перфектност.
Джералд я погледна.
Не се очертава да се получи. Той закачи очилата зад ушите си и натисна нещо. Изпод дясното стъкло светна лъч. Но има степен на близост. Лъчът се завъртя към нея.
Говорим за козметика, Джералд.
Къде е Еди? попита тя, когато Джералд се приближи.
В бара. Да го повикам ли? Приор вдигна слушалката на телефона, но я остави обратно, без да се обади.
Какво е това? Тя се отдръпна от Джералд.
Медицински преглед каза Джералд. Няма да боли. Беше я избутал до прозореца, и лопатките й бяха притиснати до студеното стъкло. Някой смята да те наеме, и да ти плаща много добре, така че трябва да е сигурен, че си в добро здраве. Светлината блесна в лявото й око. На някакъв стимулант е каза той на Приор със съвсем друг тон.
Опитай се да не мигаш, Мона. Светлината се завъртя към дясното й око. Какво е, Мона? И колко взимаш?
Маг. Тя се намръщи и извърна от светлината.
Той хвана брадичката й със студените си пръсти и отново изправи главата й.
Колко?
Един кристал.
Светлината изчезна. Гладкото му лице беше много близо, очилата бяха отрупани с лещи, куплунги, малки чинийки от
черна метална мрежа.
Няма как да се прецени чистотата.
Абсолютно чист каза тя и се изкиска.
Той пусна брадичката й и се усмихна.
Няма да е особен проблем. Би ли си отворила устата?
Устата ли?
Искам да видя зъбите ти.
Тя погледна към Приор.
Имате късмет тук каза Джералд на Приор, след като беше погледнал със светлинката в устата й. Доста прилично състояние и близо до целевата конфигурация. Коронки, вставки.
Знаехме, че можем да разчитаме на теб, Джералд.
Джералд свали очилата и погледна към Приор. Върна се до черния куфар и ги остави.
Имате късмет и с очите. Много близо. Само малко оттенък. Той измъкна пликче от фолио от куфара, скъса го и размота светла хирургична ръкавица върху дясната си ръка.
Махни кърпата, Мона. Чувствай се удобно.
Тя погледна към Приор, след това към Джералд.
Искате да видите документите ми, кръвните ми проби и там от сорта ли?
Не, каза Джералд, това е окей.
Тя погледна през прозореца, надявайки се да види бигхорна, но той беше изчезнал, и небето изглеждаше много по-тъмно.
Размота кърпата, остави я да падне на пода и легна по гръб на бежовия темперопор.
Не беше много по-различно от това, за което й плащаха; дори не траеше толкова дълго.
Седнала в банята с несесера отворен на коленете, и разтърквайки друг кристал, тя реши, че е в правото си да й е писнало отвсякъде.
Първо Еди се изнизва без нея, след това Приор се пръква с тоя шибан медик, след това й казва, че Еди спи в друга стая. Във Флорида можеше да си прекара добре малко време без Еди, само че тук беше различно. Не искаше да е тук вътре сама, и беше твърде уплашена, за да поиска от Приор ключ. Той имаше поне един, гаранция, и можеше да се намъкне когато му скимне с шибаните си приятелчета. Що за сделка беше тая?
И работата с найлоновия дъждобран също й пареше задника. Шибан еднократен найлонов дъждобран.
Тя избута стрития маг измежду парчетата найлон, внимателно го натъпка в блъскача, издиша силно, лапна мундщука и дръпна яко. Облакът жълт прах покри лигавиците на гърлото й; част от него сигурно беше стигнала чак до дробовете. Беше чувала, че това не е хубаво.
Седнала в банята с несесера отворен на коленете, и разтърквайки друг кристал, тя реши, че е в правото си да й е писнало отвсякъде.
Първо Еди се изнизва без нея, след това Приор се пръква с тоя шибан медик, след това й казва, че Еди спи в друга стая. Във Флорида можеше да си прекара добре малко време без Еди, само че тук беше различно. Не искаше да е тук вътре сама, и беше твърде уплашена, за да поиска от Приор ключ. Той имаше поне един, гаранция, и можеше да се намъкне когато му скимне с шибаните си приятелчета. Що за сделка беше тая?
И работата с найлоновия дъждобран също й пареше задника. Шибан еднократен найлонов дъждобран.
Тя избута стрития маг измежду парчетата найлон, внимателно го натъпка в блъскача, издиша силно, лапна мундщука и дръпна яко. Облакът жълт прах покри лигавиците на гърлото й; част от него сигурно беше стигнала чак до дробовете. Беше чувала, че това не е хубаво.
Нямаше какъвто и да е план, когато беше влязла в банята да си дръпне дозата, но когато започна да усеща гъдел отзад по врата си, се хвана да мисли за улиците около хотела, колкото беше забелязала от тях, докато влизаха. През прозореца се виждаха клубове, барове, магазини за дрехи. Музика. Музиката щеше да й дойде екстра сега. И тълпата. Начинът, по който можеш да изчезнеш в тълпата, да забравиш себе си, просто да бъдеш там. Вратата не беше заключена, знаеше го, беше пробвала. Щеше да се заключи зад нея, а тя нямаше ключ. Но живееше в стаята, така че Приор сигурно я беше регистрирал на рецепцията. Помисли дали да не слезе долу и да поиска ключ от жената зад гишето, но идеята не й хареса нещо. Познаваше костюмарите зад гишетата и това как те те гледат. Не, реши тя, най-добрата идея е да си остане вътре и да стимне тези новите на Анджи