Виж, любимката ти. Той стоеше до нощното шкафче до леглото. То имаше вграден стим-блок и малка подставка с набор троди в пластмасова опаковка и пет-шест касети. Всичките най-нови стимове на Анджи.
Тя се учуди кой ли е оставил тези касети, и дали са го направили след като Приор я беше попитал какви стимове харесва. Демонстрира му усмивка и отиде до прозореца. Агломератът изглеждаше както на стимовете: прозорецът беше като холографска картичка, известни сгради, на които тя не знаеше имената, но знаеше, че са известни.
Сивотата на куполите, и поръсените с бял сняг опори, и зад тях сивотата на небето.
Гот ли е, бейби? Еди се приближи отзад и постави ръце на раменете й.
Има ли тук душ?
Приор се разсмя. Тя се измъкна от хлабавата хватка на Еди и отнесе чантата си в банята. Затвори и заключи вратата. Чу Приор да се смее отново, и Еди пак да почва да плямпа. Седна на тоалетната чиния, отвори чантата и изрови оттам несесера, в който държеше мага. Бяха й останали четири кристала. Бяха достатъчно; и три бяха достатъчно, но като останеше на два, обикновено почваше да си търси. Не тъпчеше много дрога, поне не всеки ден, освен напоследък, но това беше, защото Флорида я побъркваше.
Сега можеше да почне да го намалява, реши тя, докато изтърсваше кристала от стъкълцето. Изглеждаше като твърда жълта свещичка; трябва да го смачкаш, и след това да го разтъркаш между две парчета найлон. Когато го правиш, издава мирис на болница.
Когато тя свърши с душа, и двамата бяха излезли. Беше стояла в банята, докато не й доскуча, а това беше доста време. Във Флорида беше използвала душове предимно на обществените плажове или на автогарите, от тоя тип дето работеха с жетони. Предполагаше, че към този е вързано нещо, което мери литрите и ти ги пише на сметката; така работеше онзи в Холидей Ин. Над пластмасовата глава на душа имаше голям бял филтър, и на стената имаше лепенка с око и сълза от него: става за миене, но гледай да не ти влезе в очите, като вода от плувен басейн. В плочките бяха вградени ред хромирани кранчета, и като натиснеш копчето под всяко от тях, дават шампоан, гел за душ, течен сапун, масла за баня. И когато го направиш, малка червена точка светва до бутона, защото ти се пише на сметката. На сметката на Приор. Радваше се, че са излезли, защото й харесваше да бъде сама, и литнала, и чиста. Не й се случваше често да е сама, освен на улицата, и не беше същото. Остави мокри отпечатъци на бежовия килим, докато отиваше към прозореца. Беше се увила в кърпа в тон с леглото и килима и имаше в мъхестата част гладки букви, сигурно името на хотела.
Един квартал по-нататък имаше старомодно изглеждаща сграда, и ъглите на стръмния й покрив бяха оформени да наподобяват планина, със скали и трева, и водопад, който падаше и се разбиваше в скалите и след това падаше пак. Мисълта защо някой трябва да си е дал толкова труд я караше да се усмихва. Над местата, където водата се разбиваше, се издигаше пара. Сигурно обаче не пада долу на улицата, реши тя, иначе би струвало твърде много. Предполагаше, че я изпомпват обратно горе и я използват пак, като кръг.
Нещо сиво раздвижи там главата си и завъртя големите си извити рога, като че ли гледаше към нея. Тя отстъпи крачка назад на килима и премига. Нещо като овца, само дето сигурно беше автомат, холограма или нещо от сорта. То мотна глава и започна да яде трева. Мона се разсмя.
Вече усещаше мага отзад по глезените и по ключиците си, студено напрегнато прозвъняване, и болнична миризма в дъното на гърлото й.
Беше уплашена преди, но сега вече не беше.
Приор имаше гадна усмивка, но той беше просто играч, костюмар отвсякъде. Ако имаше пари, те бяха на някой друг. И тя вече не се боеше от Еди; повече като че ли се боеше за него, защото разбираше за какво го вземат другите хора.
Добре де, помисли си тя, това вече няма значение. Вече не отглеждаше риба в Кливлънд, и никой повече нямаше да може да я закара във Флорида.
Спомни си горящата спирт печка, студените зимни утрини, старецът, присвит в дългото си сиво палто. Зиме той поставяше втори слой пластмаса върху прозорците. Тогава печката успяваше да затопли мястото, защото стените бяха покрити с листове стиропор, и шперплат върху него. Тук-таме стиропорът се виждаше, и там можеше да го натиснеш с пръст и да направиш дупка; ако той те хване да го правиш, ще вика. Да пазиш топлина на рибата в студено време беше повече работа; трябваше да помпаш вода на покрива, където са слънчевите огледала, в прозрачните пластмасови тръби. Помагаше и гниещата растителност по ръбовете на резервоарите; когато тръгнеш да вадиш с мрежа рибата, се вдигаше пара. Той продаваше рибата срещу други видове храна, които хората отглеждаха, срещу спирт за печката и за пиене, кафе на зърна, и боклуци, дето ги яде рибата.
Той не й беше баща и го беше казвал достатъчно често, когато изобщо говореше. Понякога тя се чудеше дали е възможно все пак да е бил. Когато за пръв път го беше попитала колко е голяма, той й беше казал, че е на шест, и тя броеше според това.
Чу как вратата се отваря зад нея и се обърна. Там стоеше Приор, с увиснал от ръката позлатен пластмасов номер на ключа и отвор в брадата, демонстриращ усмивка. Той влезе навътре.