Вън. Веднага. Лицето на Джентри беше на няколко инча, и Плъзгавия усещаше киселата миризма на дъха му. Или и ти с тях.
Плъзгавия тежеше десет кила повече от Джентри, повечето от тях мускули, но това никога не беше плашело Джентри. Той като че ли не знаеше или не му пукаше, че може да пострада. И това плашеше по свой собствен начин. Веднъж беше ударил на Плъзгавия силен шамар, и Плъзгавия само беше погледнал към огромния хром-молибденов ключ в ръката си и беше усетил прикрито безпокойство.
Джентри стоеше вдървено, и започваше да трепери. Плъзгавия много добре знаеше, че Джентри не спи, когато отива до Бостън или Ню Йорк. Всъщност, той и във Фабриката не спеше особено много. Връщаше се нервиран, и първият ден винаги беше най-лошият.
Виж каза Плъзгавия по начина, който някой би го казал на дете на ръба на разплакването, и измъкна от джоба си торбичка, подкупа от Африканчето. Вдигна прозрачната найлонова торбичка така, че Джентри да я види: сини дермове, розови таблетки, блокче опиум с неприятен вид, омотано в червен целофан, кристали маг като дебели жълти таблетки против кашлица, пластмасови инхалатори, на които името на японския производител беше изстъргано с нож Той разклати пакета:
Джентри стоеше вдървено, и започваше да трепери. Плъзгавия много добре знаеше, че Джентри не спи, когато отива до Бостън или Ню Йорк. Всъщност, той и във Фабриката не спеше особено много. Връщаше се нервиран, и първият ден винаги беше най-лошият.
Виж каза Плъзгавия по начина, който някой би го казал на дете на ръба на разплакването, и измъкна от джоба си торбичка, подкупа от Африканчето. Вдигна прозрачната найлонова торбичка така, че Джентри да я види: сини дермове, розови таблетки, блокче опиум с неприятен вид, омотано в червен целофан, кристали маг като дебели жълти таблетки против кашлица, пластмасови инхалатори, на които името на японския производител беше изстъргано с нож Той разклати пакета:
От Африка.
Африка? Джентри погледна към торбичката, към Плъзгавия, след това пак към торбичката. От Африка ли?
Африканчето. Не го познаваш. Остави това за теб.
Защо?
Защото има нужда да остави тук тези приятели за малко. Дължа му услуга, Джентри. Казах му, че не харесваш да има някой наоколо. Че ти пречат. И затова, излъга Плъзгавия, той каза, че иска да ти остави нещичко, за да се извини за проблемите.
Джентри взе торбичката, пъхна пръст под шева и я разтвори. Извади опиума и го подаде обратно на Плъзгавия.
Това не ми трябва.
Измъкна един от сините дермове, отлепи покритието му и го разглади внимателно върху вътрешната страна на китката си. Плъзгавия стоеше, премятайки разсеяно опиума между палеца и показалеца си, целофанът пукаше. Джентри отиде обратно зад дългата маса, отвори дисагите и измъкна чифт нови черни кожени ръкавици.
Мисля, че е по-добре да видя тези твои гости, Плъзгав.
А? Плъзгавия премига изумен. Аха Ама не се налага наистина. Имам предвид, няма ли да е по-добре
Не Джентри вдигна яката си. Настоявам.
Докато слизаше по стълбите, Плъзгавия си спомни за опиума и го метна през перилата в тъмното.
Мразеше дрогите.
Чери? Чувстваше се глупаво, Джентри да го гледа как чука по собствената си врата. Без отговор. Той отвори. Слаба светлина. Видя как тя е направила сянка за една от собствените му крушки, конус жълт факс, вързан с парче жица. Беше отвинтила другите две. Нямаше я.
Носилката беше там, и човекът на нея беше омотан в синия спален чувал. Това го яде, помисли Плъзгавия, като погледна структурата от поддържащи апарати, тръбите, торбичките течности. Не, каза си, това го поддържа жив, като в болница. Но впечатлението си оставаше: ами ако това наистина го пие, изсмуква го досухо? Той си припомни думите на Птичката за вампири.
Е, каза Джентри, прекрачи покрай него и застана до края на носилката, странна компания си имаш, Плъзгав Хенри Той обиколи носилката, спазвайки внимателно поне метър между глезените си и неподвижната фигура.
Джентри, сигурен ли си, че не щеш да се дигнеш обратно горе? Имам предвид, тоя дерм Май си направил прекалено много.
Сериозно? Джентри наклони глава. Очите му блестяха в жълтата светлина. Той намигна. И защо мислиш така?
Ами, Плъзгавия се поколеба, не си какъвто си обикновено. Имам предвид, какъвто беше преди.
Мислиш, че изпитвам промяна на настроението ли, Плъзгав?
Аха.
Радвам се на промяна в настроението.
Не те виждам да се усмихваш каза Чери от вратата.
Това е Джентри, Чери. Фабриката е един вид негово място. Чери е от Кливлънд
Но Джентри държеше тънко черно фенерче в ръката си в ръкавица, и изучаваше мрежата от троди на челото на спящия. Изправи се, лъчът опря в ненабиващия се на очи блок без надписи, след това се стрелна надолу и проследи черния кабел до мрежата троди.
Кливлънд, каза Джентри, като че ли това беше име, което е чул насън. Интересно Вдигна отново фенерчето и се наклони напред, за да надникне към точката, където кабелът влизаше в блока. И Чери Чери, кой е той? Лъчът блесна безжалостно върху съсипаното, дразнещо обикновено лице.
Не знам каза Чери. Махни му това от очите. Може да му подшашне REM-а или там нещо.