Докато водеше Съдията нагоре по бетонната рампа към стаята, където чакаха останалите, той чу Джентри да трещи с мотора си навън по Кучешката пустош.
Хората карат Джентри да се чувства неудобно, мислеше Плъзгавия, докато се насочваше към стълбите, но това си имаше и недостатъците. Непознатите често усещаха Формата да гори зад очите на Джентри; фиксирането му си проличаваше във всичко, което правеше той. Плъзгавия нямаше идея какво прави той при излизанията си до Агломерата; може би просто се занимаваше с хора, също така съсредоточени, като него, самотници по назъбените граници на пазарите за дрога и софтуер. Той като че ли изобщо не обръщаше внимание на секса, до степен Плъзгавия да няма представа какво би желал той, ако поискаше секс.
Сексът беше основното, което липсваше на Пустошта, доколкото Плъзгавия го беше грижа, особено през зимата. През лятото понякога той можеше да намери момиче в някое от онези малки ръждясали градчета; това именно го беше отвело до Атлантик Сити онзи път, когато беше закъсал с дълг към Африканчето. Напоследък си казваше, че най-доброто решение е да се съсредоточи върху работата си, но докато се катереше по клатещите се стоманени стълби към мостчето, което водеше към мястото на Джентри, той забеляза, че си мисли как ли изглежда Чери Честърфийлд под всичките тези якета. Помисли за нейните ръце, колко бързи и чисти бяха те, но това му напомни отново безсъзнателното лице на човека на носилката, тръбата, която пълнеше стомаха му през лявата му ноздра, Чери бърше хлътналите му бузи с парче плат. Намръщи се.
Ей, Джентри, обади се той в желязната пустота на Фабриката, аз съм
Три неща у Джентри не бяха тесни, тънки и остри: очите, устните и косата. Очите му бяха големи и светли, сиви или сини в зависимост от светлината; устните му бяха пълни и подвижни; косата му беше сресана назад в парцалив рус петльов гребен, който се клатеше, когато той ходеше. Тънкостта му не беше изсушеността на Птичката, породена от диетата на предградията и лоши нерви; Джентри просто беше тънък, с плътно пакетирани мускули и без никаква тлъстина. Обличаше се също рязко и стегнато, черна кожа, поръбена с черни капси, стил, който напомняше на Плъзгавия дните му с Тъжните Дякони. Капсите, а и всичко останало, караха Плъзгавия да предполага, че Джентри е на около трийсет. И той също беше на към трийсет.
Джентри го изгледа, когато Плъзгавия пристъпи в светлината на десет 100-ватови крушки, сякаш за да е сигурен, че Плъзгавия разбира, че се превръща в едно от препятствията между Джентри и Формата. Оставяше едни мотоциклетни дисаги на дългата си стоманена маса; изглеждаха тежки.
Плъзгавия беше изрязал части от панелите, беше инсталирал подпори където беше необходимо, беше покрил дупките с листове твърда пластмаса, и беше уплътнил със силикон получените капандури. След това Джентри беше дошъл с маска и пръскачка и към двайсет галона бяла латексова боя; не беше почистил или измил каквото и да било, просто беше поставил дебел слой върху мръсотията и изсъхналите птичи курешки, един вид ги беше прилепил на мястото им, и беше боядисвал това отгоре, докато стане повече или по-малко бяло. Беше боядисал всичко освен капандурите. След това Плъзгавия беше вдигнал със скрипец разни неща от пода на Фабриката, един малък камион компютри, киберпространствени декове, стара голяма холопрожекционна маса, която едва не счупи скрипеца, генератори на ефекти, дузини прогнили пластмасови кашони, пълни с холофишове, които Джентри беше събирал през своето търсене на Образа, стотици метри оптични кабели на ярки нови пластмасови държачи, които говореха на Плъзгавия за индустриална кражба. И книги, стари книги, с корици, направени от плат, залепен върху картон. Плъзгавия изобщо не беше знаел колко тежки са книгите. Старите книги имаха тъжна миризма.
Дърпаш малко повече ампери отпреди да тръгна каза Джентри, отваряйки едната страна на дисагите. В стаята ти. Нов калорифер ли си си взел? Той започна бързо да рови из съдържанието им, като че ли търсеше нещо, от което имаше нужда, но го беше забутал някъде. Само че не беше, Плъзгавия го знаеше; беше му трудно да понася някой, дори някой познат, неочаквано в своето пространство.
Аха. Наложи се да посгрея малко и склада. Иначе е много студено за бачкане.
Не. Джентри внезапно вдигна поглед. Това в стаята ти не е калорифер. Амперажът е друг.
Да. Плъзгавия се ухили, съгласно теорията, че ухилването кара Джентри да се смята за глупав и лесен за омотаване.
Какво да, Плъзгав Хенри?
Не е калорифер.
Джентри захлопна кутията на дисагите.
Можеш да ми кажеш какво е, или мога да ти клъцна тока.
Виж кво, Джентри, ако ме нямаше наоколо, щеше да имаш доста по-малко време за разни неща. Плъзгавия вдигна вежди многозначително в посока към голямата проекционна маса. Работата е там, че при мен има двама души Той видя как Джентри се вдървява, бледите очи се разширяват. Но няма да ги видиш, нито да ги чуеш. Нищо.
Да, каза Джентри с напрегнат глас, заобикаляйки ръба на масата, защото ей сега ще ги махнеш оттук, нали?
Само две седмици, Джентри.