Тревър изръмжа и успя да се изправи на задните си крака за две секунди, преди да падне отново на земята. Куин се приближаваше и той не искаше да се трансформира пред пумата, но знаеше, че трябва. Кат сигурно щеше да им каже... Така че какво губеше? Като не можеше да види раните си от козината, той бавно се трансформира и още веднъж се опита да се изправи на крака.
Куин се спря, когато видя мъжа от бара... Уорън го беше нарекъл Тревър. Той изсъска, когато надуши, че Тревър не е обикновен шифтър.. Или поне не беше срещал такъв преди. Това, че не знаеше срещу какво се изправя, не му помогна да се успокои.
Той направи още една крачка, но Уорън застана на пътя му и се приближи до Тревър, като също се трансформира в човек отново. Когато Тревър се олюля, Уорън го хвана за ръката и го взе на рамо. Не виждаше причина да позволи на Куин да срита някой, който не можеше да се защитава.
Тревър погледна Уорън и се усмихна, когато разбра затруднението им.
- Ама че бъркотия. Сега всички сме голи. - каза той и бързо припадна.
Уорън поклати глава и не сдържа усмивката си, защото Тревър беше прав. В такива моменти се радваше, че си носеше мобилния телефон и то по този начин. Той подпря леко Тревър на стената и щеше да вземе телефона, когато чу Куин да ръмжи.
Куин се бе трансформирал и гледаше към изпадналата в безсъзнание Кат. Дрехите ѝ бяха на няколко метра. Бяха разкъсани от трансформацията и не можеха да бъдат облечени. Като реши да мисли за това после, Куин започна да преглежда раните ѝ и спря, когато видя все още течащата кръв от бедрото.
Като помести крака ѝ, за да види откъде идва кръвта, той замръзна, когато видя белега за чифтосване. Изръмжа преди да успее да се овладее. Някой се бе чифтосал с Кат, бе ѝ оставил белега и беше я изоставил.
Куин усети надигащата се ревност и се наведе, за да провери дали все още може да подуши миризмата по кожата ѝ. Това го вбеси още повече.. Тя не миришеше на друг мъж, ухаеше прекрасно.
Като погледна мъжа, пред който Уорън бе приклекнал, Куин се зачуди дали белегът бе оставен от този русокос мечок.
Уорън извади телефона си, като реши за момента да игнорира гневното избухване на Куин. Кат се нуждаеше от помощ и той не възнамеряваше да каже на Куин от кого беше белега за чифтосване. Нека се измъчи и разбере сам.
- Госпожа Тъли? - попита Уорън и после се усмихна. - Добре съм, госпожо. Чудех се дали можем да се срещнем пред Лунен танц. Сестра ми и приятелят ѝ Тревър са ранени и имат нужда от медицински грижи, които само вие може да осигурите.
Уорън замълча за момент и после кимна.
- Благодаря, госпожо Тъли.
- Не знаех, че познаваш Тъли. - каза Куин тихо. Той срещна Тъли малко след като семействата се разделиха.
Уорън се усмихна, докато набираше друг номер. Да не би Куин да си мислеше, че само той може да шпионира?
- Ник е загазил повече, отколкото мислех. Госпожа Тъли винаги му помага и домът ѝ е отворен, ако искаме да останем незабелязани.
- Изненадан съм, че досега не сме се срещали. - отговори Куин, като стана още по-подозрителен.
- Ник, намираме се на 10 блока от клуба и ни трябва кола. Донеси дрехи за трима мъже и сестра ти и вземи хамъра.
Уорън затвори телефона, без да изчака Ник да отговори и насочи вниманието си към Тревър.
- Той ли остави белег за чифтосване на Кат? - попита Куин.
- Това, приятелю, не е моя работа. - каза Уорън машинално.