- Кучият син е знаел, че го следваме. - изръмжа Тревър, като отново хвана пистолета.
Заобиколени от три страни със стени и с вампири от четвъртата, Кат знаеше, че с Тревър трябва да намерят начин да се измъкнат оттам. Тя приклекна, когато вампирите ги заобиколиха. Един с червена коса скочи и буквално се приземи върху тях.
Кат веднага се изправи и се справи с вампира по средата на скока му. Дългите ѝ нокти сега приличаха на животински, макар че не се беше трансформирала. Паднаха на земята, като вампирът падна по гръб под нея.
Кръвопиецът сграбчи дясната ѝ ръка толкова силно, че тя усети как костите ѝ болезнено пукат. Като преглътна болката, тя спусна китка надолу и вкара камата в китката на вампира за отмъщение. Като се освободи, Кат не загуби време и вкара дясната си ръка в гърдите на вампира, като извади сърцето му.
Тревър се прицели и стреля във вампира, който бяха преследвали цяла нощ. Куршумът го удари в гърлото и за момент той погледна Тревър с недоумение, след което започна да крещи и да впива нокти в гърлото си. Крясъкът рязко спря, когато киселината от куршума достигна гласовата кутия на вампира.
Тревър всъщност не видя какво стана после, тъй като бе нападнат от друг вампир. Тялото му бе захвърлено към стената и той падна на земята. Деветмилиметровият пистолет полетя, а на него му се зави свят. Другият вампир се приближаваше, когато Тревър усети нещо в крака си. Като погледна, видя главата на вампира, който беше застрелял, и посегна към нея.
Хвана главата за косата и хвърли все още разпадащия се предмет към приближаващия се кръвопиец. Създанието се отмести и изръмжа, готово да атакува. Нещо проблесна и Тревър видя кама да виси от гърдите му. Тревър се обърна и видя Кат да седи там, цялата в кръв.
- Внимавай! - изкрещя Тревър.
Кат вдигна другата кама и изпъшка, когато вампирът я хвана за ръката и изви острието към гърлото й. Самата болка ѝ даде сили да отблъсне вампира. Тя бързо се обърна към Тревър и успя да извади камата от бедрото си. Потече топла течност, която достигна ходилото ѝ.
Тревър знаеше, че трябва да направи нещо. И двамата бяха ранени. Чувстваше болката в ребрата и рамото си от удара в стената и едва дишаше. Погледна към Кат, която стоеше пред него като преграда. Обмисляше следващия им ход.
Той трябваше да се трансформира в нещо голямо и силно, за да се пребори с тях и да оцелее. Лошото беше, че ако се трансформира, щеше да покаже истинската си същност на Кат. Неговият вид не се разбираше с другите шифтъри заради различията им. Понякога се смесваха с който и да е клан и изчезваха безследно в продължение на десетилетия. Бяха идеалните оръжия във война.
Поради това всяко животно, което избираше, бе 10 пъти по-силно от това животно. Същото се отнасяше и за човешкия му облик, но това не им беше от полза досега. Но ако не се трансформираше, с тях беше свършено.
Внезапно Кат изпусна оръжието си и се сви. Заради раните трансформацията отнемаше повече време. Тялото ѝ се промени, докато не застана на четири лапи. Дрехите паднаха и мястото им беше заето от красива, тъмна козина.
Един от другите вампири нападна и Кат се изправи на задните си крака, като му препречи пътя. Заби нокти в раменете на създанието и оголи зъби срещу него. Без да се замисля, Тревър избра този момент, за да се трансформира.
Останалите два вампира изсъскаха, когато човекът, когото нападаха, се превърна в мечка кадиак. Тревър замахна с грамадната си лапа към един от тях и отнесе половината му тяло, като остави краката да паднат безжизнено. Тъй като знаеше, че вампирът не е мъртъв, Тревър бавно пристъпи към него и смачка главата му със силната си челюст.
Той застана на крака, за да помогне на Кат, когато последните двама вампира го нападнаха с пълна сила. Тревър отстъпи няколко крачки, изрева силно и захвърли единия на пътя. Отново изрева, когато последният вампир впи зъби в ключицата му. Той чу ягуарския вик на Кат и почувства, че тухлената стена се забива в слепоочието му, преди да падне от удара.
*****
Куин и Уорън претърсиха целия район в радиус от 5 мили от клуба.
- Тук няма нищо. - заяви Куин и се опита да се отърси от объркването си. Нещо не беше както трябва... Усещаше го във въздуха.
Уорън улови напрежението в гласа на Куин.
- Не съм изненадан след битката в склада.
Телефонът му избръмча и стресна и двамата. Осъзнаха колко са напрегнати. Извади телефона от джоба на дънките си.