-Явно старият дядка е последвал съвета ти. - каза Ник.
Стивън поклати глава.
- По-скоро видя истинската същност на Дийн и преживява нещо религиозно. Даде ми телефона си, ще му се обадя, когато пътят е чист.
- Не мисля, че няколко часа ще са достатъчни. - каза му Ник.
- Каквото, такова. - отговори Стивън. - А сега нека се върнем в клуба, за да съобщим новината на Уорън и Куин.
Дийн седна на покрива на катедралата и погледна тримата долу с усмивка, докато се отдалечаваха от църквата. Помогна на Стивън колкото можа, но успокояващото заклинание, което постави на момичето, нямаше да продължи вечно. Чувстваше надвисващия мрак под сградата с излизането на вампирите от тунела им.
За разлика от онези преди, тези тук се влияеха от нещо още по-тъмно, по-зловещо от това, което Дийн бе срещал.
Дийн се намръщи, докато се чудеше защо не го е усетил, когато разчистиха първата група, която се бе настанила тук. Това влияние бе много старо и много могъщо. Веднага щом го усети, тъмнината отмина и се усещаше само присъствието на вампирите.
Падналият отново влезе в църквата, за да се увери, че старият мъж е добре и се е измъкнал жив.
Глава 4
Тревър и Кат проследиха вампира, който откриха, през целия град.
- Какво прави той по дяволите? - прошепна Кат, като започна да става подозрителна.
- Изглежда сякаш отива на пазар. - отговори Тревър, когато вампирът спря пред една витрина и погледна тъмното стъкло.
Вампирът бе млад. Не изглеждаше на повече от 18. Имаше права черна коса и носеше очила с кръгли рамки. С тази коса, зализана назад, почти щеше да изглежда представителен, ако не беше бледата му кожа.
Двамата се забързаха, когато вампирът рязко се обърна от витрината и продължи да върви по улицата. Въпреки че магазините бяха затворени, тротоарите бяха пълни по това време на нощта.
Откриха тялото, станало последна жертва на вампира, проснато на една добре окосена поляна. С тяхното обоняние можеха да усетят кръвопиеца, когато стигна до Родео Драйв. Там се наложи Тревър да задържи Кат, като й обясни, че има прекалено много хора наоколо и не могат просто да тичат без посока.
Сега следваха един вампир пеша и нито един не беше в настроение за разговори. В следващия момент вече бяха на градски автобус и не знаеха накъде отива той. Най-накрая вампирът натисна бутона, за да слезе. Кат и Тревър слязоха на следващата спирка, преди да продължат преследването. Вампирът продължи да върви и Кат изръмжа объркано.
- Започвам да мисля, че е взел нещо. Почти направихме кръг. - оплака се тя. - Само на няколко метра от клуба сме.
- Ето го! - възкликна Тревър и изтича към една улица, където вампирът изведнъж изчезна.
Маратонките на Тревър издаваха скърцащ звук, когато достигна края на улицата и надникна. Кат стоеше до него, малко наведена, за да могат и двамата да гледат от ъгъла.
- По дяволите! - изпсува Тревър и извади 9-милиметровия си пистолет.
- Все още не разбирам защо носиш пистолет. - каза Кат, макар да знаеше, че и Ник носи. Не на пистолета разчиташе Ник... А на специално направените дървени куршуми. - Това е безсилно срещу вампири.
Тревър се усмихна.
- Забравяш за кого работя. Тези куршуми са специално изработени и избухват при допир, а центърът им е издълбан и запълнен с малко солна киселина. Тази гадост ще разяде всичко.
- Тогава защо киселината не разяжда куршума? - попита Кат, като тайно събираше информация, за да подкупи Ник.
- Има вътрешна обвивка, която се намира в куршума и киселината не може да я разяде. Забравих как се казва. - обясни Тревър. - Достатъчно силна е, за да не бъде увредена от киселината, но и достатъчно крехка, за да се счупи при сблъсък с предмет.
Кат бавно се изправи.
- Ще влезем ли?
Тревър стисна пистолета и влезе пръв, последван от Кат, която държеше остри ками в двете си ръце - подарък от Тревър. Те минаха по цялата алея, докато осъзнаха, че вампирът е изчезнал.
Тревър отпусна ръката си.
- Избягал е!
Кат въздъхна объркано.
- Е, тъй като сме тук, може да се върнем в клуба.
- Много се забавлявах с вас тази вечер, идиоти. - каза глас зад тях. - Настоявам да останете за вечеря.
Кат и Тревър се обърнаха по посока на гласа и замръзнаха, когато видяха вампира, който преследваха, заедно с още петима други.
- Кучият син е знаел, че го следваме. - изръмжа Тревър, като отново хвана пистолета.