Шрифт
Фон
Лили я гледаше втренчено, а кристално-сините ѝ очи бяха пълни със съчувствие. Разбирам, макар да се надявам да размислиш някой ден.
Няма да го направя. Никога. Моаре силно разклати главата. Това, което имаме не е дарба. То е проклятие.
Лили въздъхна. Грешиш и някой ден ще разбереш.
Моаре поклати глава докато последва Лили в стаята. Тя не знаеше какъв ще бъде животът им след минути, но беше решена да следва своя път. Тя щеше да живее в самота. Живот на старо мома и неспособна да предаде проклятието си. Нямаше да има кръв по ръцете си.
Нищо не би я убедило в обратното.
Една Пленителна Целувка
Шрифт
Фон