Особено притеснителено е повишаването на случаите между тинейджъри, например в Испания почти една трета от малолетните на 17г. твърдят, че са били жертва на кибертормоз и цели 19% признават, че са обиждали някой в мрежата. В Южна Америка, според данни на U.N.E.S.C.O., повече от 50% от учениците в началното училище са ставали жертва на тормоз в училище, опасност която се увеличава в мрежата.
Реалност, базирана върху различни проучвания, за един от трима ученици над 17г. в Америка; цифрите на световно ниво са между 17% и 48%.
Въпреки своята сериозност, най-вече когато замесени са малолетни, не се счита за един от най-опасните компютърни престъпления, като кражбата на самоличност или спамърите
Още си спомням по време на едно от научните ми посещения в Университета на Гуадалахара (Мексико) как на стената за обяви близо до входа имаше винаги залепено съобщение, че в случай на получаване на имейл от страна на Банамекс (една от най-големите и разпространени банки в Мексико) не трябва да се отговаря.
Обясняваха как в имейла се иска да бъде посочена паролата за реактивиране на сметката и по тази причина да бъдат въведени данните на сметката, както и личните данни.
Капанът се състоеше в това, че потребителите се пренасочваха чрез линк, който се отваряше когато се кликнеше на имейла, на фалшива страница, но идентична по аспект на официалната.
Веднъж въведени личните данни, тези на банковата сметката и кликнато на изпрати се получаваше имейл, в който пишеше, че всичко е редовно и банковата сметка вече може да се използва.
Това което не се знаеше е, че този имейл не беше пратен от банката и че данните въведени по собствено желание вече бяха достъпни на крадците на самоличност и на криминалните кибернетици.
Престъпление, което преди се вършеше по пощата и за което се искаха данните за абонамент на някое списание или вестник, които и днес се продават по улиците, и където някой се представяше за служител на социални институции, за да поиска лични данни и тези на банковата сметка за предполагаем абонамент, а всъщност тази институция никога не беше наемала този служител за събирането на данни.
Крайният резултат е същия, предоставят се по собствено желание личните и банковите данни, но без да се знае как после те ще бъдат използвани.
За разлика от други компютърни престъпления, в които престъпника се опитва да не остава следи от действията си, например сменяйки самоличността на някого или въвеждайки личните данни и номер на банковата сметка; в случаите на кибертормоз сме изправени пред директен контакт между жертвата и престъпника, въпреки че вторият остава анонимен, той иска жертвата му да знае, че е такава и че не може да направи нищо за да го избегне, това е форма на заплаха и наказание като проява на власт.
В редки случаи кибертормоза идва от повече от един човек, за разлика от тормоза по-принцип или в училищата и дори от тормоза на работното място, които биха могли да са извършени от двама или повече човека.
Друга разлика между кибертормоза и директната агресия е, че във втория случай другите, били те съучениците или колегите в работа, може да представляват подкрепа в дадената ситуация и по този начин да се превърнат в нещо повече от свидетели на тормоза. В много от случаите те участват подклаждайки нападателя и дори оправдавайки го, като по този начин той се чувства оправдан в действията си без никакво порицание или отхвърляне от страна на групата.
От друга страна, в случаите на кибертормоз другият не съществува, нито съществува желанието за популярност или изява пред останалите от страна на тормозителя, той просто изчезва по начин да запази агресивното поведение и да подхрани усещането си за власт, причинявайки зло на някого.
<< Кога и как полицията трябва да се намеси в случай на кибертормоз?
Когато сме сигурни, че някой е бил или е жертва на подобна ситуация, както казахме по-рано, е необходимо да се представят в полицията съответните доказателства, за да се подаде сигнал за човека или профила на човека, който е бил заплашен. Трябва да бъдат описани заплашителните действия или сплашването, на което личността е била подложена, както и да се отбележи периода в който тези действия са се случили. >>
Пилар Весина, Директор на отдела по Невропсихология в Институт по Разследвания и Социално Развитие на Редки Болести.
Съществуват разлики между разрешаването на случаите на тормоз и кибертормоз; в първия случай жалбата, против шефа или в случаите в училище против учителя, може да е достатъчна да прекрати тормоза, докато във втория не съществува определен орган, който можа да спре такъв тип престъпления.