Негодници помисли си той. Мразеше ги, но обожаваше състоянието, което, трупаше тук и начина си на живот, който се въртеше около Акико, неговата държанка от около година. О, да, любима, ти си най-добрата, най-неповторимата, най-обичливата в цяла Йошивара.
Вижте посочи спътницата им.
Видяха, че групите от пътници бяха спрели на Токайдо и ги сочеха, зяпаха ги и говореха високо, надвиквайки вечния тътен на движението по много лица се четеше омраза и страх.
Не им обръщайте внимание, госпожице. Просто им изглеждаме странни, това е всичко, толкова са глупави. Вие вероятно сте първата цивилизована жена, която някога са виждали. Кентърбъри посочи на север: Йедо е натам, на около двайсет мили. Разбира се, той е строго забранен.
С изключение на официалните делегации рече Тайърър.
Така е, с
разрешение, което сър Уилям не е получил още, поне откакто аз съм тук, а аз съм един от първите. Според мълвата Йедо бил два пъти по-голям от Лондон, госпожице, там имало над милион души, а замъкът на шогуна бил най-големият в света.
Възможно ли е да лъжат, г-н Кентърбъри? попита Тайърър.
Търговецът засия.
Те са страхотни лъжци, това е самата истина, г-н Тайърър, най-добрите на тоя свят. В сравнение с тях китайците изглеждат като архангел Гавраил. Не ви завиждам, че ще превеждате онова, което казват, а е сигурно, както е сигурно, че Бог е сътворил морските охлюви, че то няма да изразява мислите им! Обикновено той не беше толкова приказлив, но днес бе решен да се възползва от възможността да впечатли девойката и Малкълм Струан с познанията си; от всички тези приказки страхотно ожадня. В страничния си джоб имаше плоска сребърна манерка, ала осъзна със съжаление, че ще е неприлично да сръбне малко от уискито в нейно присъствие.
Може би ще получим разрешение да отидем там, Малкълм? попита тя. До този Йедо?
Съмнявам се. Защо не попитате г-н Сьоратар?
Ще го попитам. Тя забеляза, че мъжът произнесе името правилно, като изпусна д, както го бе научила. Господи помисли си втренчена отново към Токайдо. Къде свършва този път?
След обезпокоителна пауза Кентърбъри отговори:
Не знаем. Цялата страна е една загадка и е ясно, че японците искат това да си остане така и че не харесват никого от нас. Наричат ни гай-джин, чужденци. Другата дума е ай-джин, различен човек не зная каква е разликата, само дето ми казаха, че гай-джин не е дотам учтиво засмя се той. И в двата случая те не ни харесват. А ние сме различни или пък те. Запали пура със срязани краища. В края на краищата опазиха Япония затворена по-здраво от миши г затворена за близо два и половина века, докато Старият вълк Пери не я отвори преди девет години добави той с възхищение. Според слуховете Токайдо свършва в голям град, нещо като свещен град, наречен Киото, където живее техният главен свещеник, наречен Микадо градът бил дотолкова специален и свещен, че както разбрахме, бил забранен за всички, с изключение на няколко избрани японци.
На дипломатите е позволено да пътуват във вътрешността на страната намеси се рязко Тайърър. Споразуменията разрешават това, г-н Кентърбъри.
Търговецът спря, свали бобровия си цилиндър, с който извънредно много се гордееше, избърса челото си и реши, че няма да допусне младежът да наруши добродушното му изражение. Нахакан млад негоднико с префърцунен глас помисли си той, мога да те строша на две, без дори да мръдна.
Зависи как тълкувате споразуменията и дали искате да запазите главата си на раменете. Не бих ви съветвал да излизате извън уговорената безопасна зона с радиус от няколко мили независимо какво казват споразуменията не още и не без полк или дори без два. Въпреки взетото решение, пълният бюст на девойката под зеленото прилепнало сако го хипнотизираше. Ние сме затворени тук, но това не е чак толкова лошо. Същото е и в нашата колония в Нагасаки, на двеста левги на запад.
Левги? Не разбирам каза девойката, прикривайки, че е развеселена и доволна от страстите, които събуждаше у спътниците си. Обяснете ми!
Тайърър важно заяви:
Левгата е приблизително три мили, госпожице. Той беше висок и жилав, бе завършил неотдавна университета и се чувстваше зашеметен от сините й очи и парижката й елегантност. Какво искахте да кажете, г-н Кентърбъри?
Търговецът откъсна очи от пазвата й.
Само това, че няма да е много по-добре, когато се отворят другите пристанища. Скоро, съвсем скоро ще трябва така или иначе да сломим и тях, ако наистина ще търгуваме.
Тайърър го изгледа остро.
Имате предвид война?
Защо не? За какво са флотите, армиите? Те вършат добра работа в Индия, Китай, навсякъде другаде. Ние сме Британската империя, най-голямата и най-добрата, която някога е имало на земята. Ние сме тук, за да търгуваме, и междувременно можем да им дадем нашите закони и реда на нашата цивилизация. Кентърбъри погледна през рамо към пътя, раздразнен от царящата там враждебност. Грозна тълпа, нали, госпожице?
Mon Dieu. Иска ми се да не ни гледат така втренчено.
Боя се, че просто трябва да свикнете с това. Навсякъде е все същото. Както г-н Струан казва, в Хонконг е най-зле. Въпреки всичко, г-н Струан додаде той с внезапно почитание, не се притеснявам да ви кажа, че тук имаме нужда от свой собствен остров, наша собствена колония, а не гнилата, воняща ивица от една миля по разлагащото се крайбрежие, която е незащитена, удобна за нападение и изнудване във всеки момент; добре, че флотата ни е тук. Трябва