Жената не е толкова важна, колкото папирусът оправдаваше се той, катерейки се на четири крака към пътя. Без него тя не може да спечели пари. Все ще знаем къде да я намерим по-нататък.
Роян леко извъртя очи към брега, за да се увери, че двамата са се насочили обратно по шосето към фиата, чиито фарове продължаваха да светят в мрака. Чу се тръшкането на вратите, после двигателят заръмжа и колата потегли по посока на вилата.
Толкова беше наплашена, че дори за миг не помисли да излезе от скривалището си. Плашеше се при мисълта, че един от тримата може да е останал да дебне на пътя тя да се появи откъм езерото. Стоеше изправена на пръсти, за да диша свободно и цялата трепереше не толкова от студ, колкото от непреодолим ужас. Твърдо се бе зарекла да не мърда до сутринта.
Часове по-късно забеляза огненото сияние, което огря небосвода, веднага след това и пламъчетата, играещи от другата страна на палмовите дървета. За секунди Роян забрави за всякаква предпазливост и с усилия се домъкна обратно до брега.
Щом излезе от езерото, тя остана да клечи в калта известно време, опитвайки се да успокои тежкото си дишане и да преодолее умората от изгубената кръв. Косата й се беше спластила на тежки кичури и те почти закриваха погледа й. Изпод струйките вода, стичащи се пред очите й, Роян все пак започна да различава пламъците оттатък горичката.
Вилата! промълви тя едва-едва. Дураид! О, Господи, само това не!
Тя се надигна на крака и се затътри към дома си.
Още преди да излязат на алеята пред вилата, Бакхет изгаси фаровете и мотора на фиата. Водена от инерцията, колата се приплъзна няколко метра напред и спря под самата тераса на къщата.
Тримата излязоха и се качиха по каменната стълба към терасата. Тялото на Дураид лежеше в същото положение, в което го беше оставил Бакхет край езерцето с рибките. Убийците дори не го удостоиха с поглед, ами забързаха към тъмния кабинет.
Бакхет носеше със себе си евтина пътна чанта от някаква синтетична материя.
Вече изгубихме твърде много време обърна се той към съучастниците си и разтвори торбата върху масата. Не бива да губим повече нито секунда.
Всичко е заради Юсуф оправда се шофьорът. Той остави жената да избяга.
Като толкова знаеш, да я беше хванал на шосето сопна му се Юсуф.
Достатъчно! сгълча и двамата Бакхет. Ако искате да си получите парите, по-добре да не правите повече грешки.
Бакхет насочи светлината на фенерчето си към свитъка, който така си беше останал на работната маса.
Това е, което търсим рече той убедено. Специално му бяха показали снимка на папируса, да не би да го сбърка с друг. Искат да вземем всичко картите, снимките Също всички книги и тетрадки, които намерим в кабинета, изобщо всичко, което двамата са използвали в работата си. Не трябва да оставяме нищо след себе си.
Тримата натъпкаха набързо цялото съдържание на писалището в чантата и Бакхет дръпна ципа.
Сега да се заемем с доктора. Донесете го тук.
Двамата излязоха на терасата и се надвесиха над трупа. Хванаха за глезените Дураид и го помъкнаха с краката напред по плочките. Тилът му безжизнено се удари о каменното стъпало, което служеше вместо праг на стаята, а кръвта му остави широка диря, която лъщеше на бледата светлина.
Дайте лампата насам! нареди Бакхет и Юсуф се върна на терасата, за да донесе газената лампа, която Дураид бе захвърлил на плочките. Пламъкът й отдавна бе изгаснал. Бакхет я вдигна до ухото си и я разклати.
Пълна е отсъди той доволно и отвъртя капачката. Всичко е наред обърна се той към двамата, нарамвайте торбата и бягайте в колата!
Докато те бързаха към фиата, Бакхет поръси с керосин ризата и панталоните на Дураид, отиде при лавиците изпълнени с книги и изля останалото съдържание върху древните ръкописи.
Захвърли лампата на пода, бръкна под полите на дрехата си и извади кибрит. Драсна една клечка и я насочи над локвичката керосин, която се бе образувала на единия рафт от библиотечката. Огънят прихвана веднага, езичетата му скоро облизаха ръбовете на ръкописите, те се сгърчиха и потъмняха пред погледа на Бакхет. Той се обърна на другата страна и отново застана над безжизнения Дураид. Запали втора клечка и я пусна върху обляната му в кръв и керосин риза.
По гърдите на Дураид заиграха синкави огънчета, които скоро го обвиха като с одеяло. Щом захванаха памучния плат на ризата и кожата под нея, пламъците от сини станаха оранжеви, започнаха леко да пукат и стаята се изпълни с черен дим.
Бакхет изтича до вратата, с няколко
скока прекоси двора и се озова на платното. Докато се наместваше на задната седалка на фиата, шофьорът вече бе запалил мотора и колата шумно потегли надолу по пътя.
Болката върна Дураид в съзнание. Трябва да е била доста жестока и непоносима, за да го извика обратно на земята от онова неопределено място, където се намираше между живота и смъртта.
Той изстена мъчително. Първото, което улови вниманието му, бе миризмата на изгоряло, смрадта на горящата му плът, която го блъсна в лицето и едва не го покоси повторно. Когато раненият отвори очи и погледна гърдите си, целият се разтърси в мощни конвулсии на ужас и агония.