Наистина ли? попита госпожа Далбърг. Възможно ли е да попаднем на буря?
Ако прогнозите за времето са точни, ние ще попаднем на буря някъде край Голямата Нюфаундлендска Плитчина. Той се усмихна успокоително. Няма за какво да се притеснявате. Ще бъде страхотно забавление.
Първият помощник-капитан каза довиждане и се приближи към друга маса, на която седяха шумни интернет милиардери. Майлс беше благодарен за моментната тишина след невъздържаните им ревове, докато Льосюр повтаряше урока си.
Най-прекрасният първи помощник-капитан във флотата каза Майлс. Щастливи сме, че е при нас. Това бе стандартната му линия на поведение; пък и всъщност Льосюр беше свестен тип. Не от онези типични първи помощници, които обикновено биваха арогантни, надути и мнителни поради факта, че не са капитани.
Прилича по-скоро на побеляващия Пол Маккартни каза Лайънъл Брок. Има ли нещо общо с него?
Акцента отвърна Майлс. И вие не сте първият, който го отбелязва. Той намигна. Не допускайте да чуе, че казвате подобно нещо; нашият първи помощник, съжалявам да го кажа, не е почитател на Бийтълс.
Основното блюдо пристигна заедно с друго вино и едновременните разговори край масата се усилиха. Майлс включи радара си. Дори когато той самият говореше, бе в състояние да слуша няколко други разговора едновременно. Това беше полезно умение.
Госпожа Далбърг се обърна към Пендъргаст.
Повереницата ви е забележителна млада жена.
Наистина.
Какво е образованието й?
Самоука е.
Шумен кикот от съседната маса накара ушите на Майлс да се наострят. Беше Скот Блекбърн, компютърното дете чудо, с двамата си приятели подлизурковци и техните хрантутници, всички в хавайски ризи, шорти и сандали, категорично незачитащи правилата на кораба и шивашките традиции на Първата вечер. Майлс потръпна. При всяко пътуване на кораба имаше поне една група богати, шумни бизнесмени. Висока поддръжка. Експлоатация в най-висша форма. Според справките за тях, Блекбърн и групата му бяха направили винарска обиколка из провинция Бордо, където бяха пръснали милиони долари за изграждането на мигновени винарски изби. И, каквито най-често бяха милиардерите, те бяха взискателни и ексцентрични: Блекбърн беше настоял за предекориране на скъпия си апартамент със собствени произведения на изкуството, антики и мебели, за седемдневното плаване.
Госпожа Далбърг продължаваше да говори с Пендъргаст.
И как се случи, че тя стана ваша повереница?
Госпожица Грийн се намеси:
Първият ми настойник, доктор Ленг, ме намери изоставена и скитаща по улиците на Ню Йорк, сираче.
О, небеса, не знаех, че такива неща се случват в наши дни.
Когато доктор Ленг беше убит, Алойзиъс, негов роднина, ме взе при себе си.
Думата убит увисна тежко във въздуха.
Колко трагично отрони Майлс Толкова съжалявам.
Да, наистина е трагична история, нали, Алойзиъс?
Майлс улови острота в гласа й. Нещо ставаше тук. Хората са като айсберги най-важното от онова, което ставаше, особено грозотата, беше скрито под повърхността.
Госпожа Далбърг се усмихна топло на Пендъргаст:
Чух по-рано, че сте частен детектив?
О, не, помисли си Майлс. Не и отново.
В настоящия момент, да.
Какво казахте, че разследвате?
Боя се, че не съм казал.
Разследване? Брок, дилърът, вдигна вежди и ги изгледа разтревожено. Той явно беше пропуснал предишния разговор.
Колко възхитително мистериозно. Далбърг се усмихна и сложи ръка върху ръката на Пендъргаст. Обичам хубавите мистерии. Харесвате ли четива за убийства, господин Пендъргаст?
Никога не чета романи. Намирам ги за нелепи.
Далбърг се разсмя.
Аз
пък ги обожавам . И съм развълнувана, господин Пендъргаст, че Британия би станала великолепен декор за убийство. Тя се обърна към Майлс: Вие какво мислите, господин Майлс?
Едно убийство може да е великолепно, стига никой да не е наранен. Това остроумие предизвика смях и Майлс отново се възгордя от способността си да поддържа разговор на очарователно незадълбочено ниво, където светският етикет изискваше да остане.
Пендъргаст се наведе напред.
Не мога да ви обещая убийство по време на воаяжа каза той, а гласът му беше като мед, но мога да ви кажа следното: на борда има убиец.
11.
Британия е голям воден съд в старата традиция монотонно напяваше култивираният британски глас. С виещи се стълби, обширни публични пространства, две бални зали, осем ресторанта, три казина и пет басейна. Побира 2 700 пътници, екипаж от 1 600 души и товароносимостта му е 165 000 тона. Що се касае до настаняването, Британия е с най-много помещения в сравнение с останалите водни съдове и съотношението екипаж пътници е несравнимо с никой друг луксозен кораб. Някои от атракциите на Британия са уникални, като например осеметажният Гранд Атриум, Седония СънСпа, свръх луксозната галерия с магазини на Риджънт Стрийт и Сейнт Джеймс, театърът Белгрейвия със своите хиляда места и топлият басейн по модел на Римските бани, изкопани в Помпей. Британия се гордее с кристалната и позлатена бална зала Крал Джордж II, най-голямата на борда. Корабът е по-дълъг отколкото е височината на Емпайър Стейт Билдинг и свиренето на сирените му се чува от петнайсет мили. В традицията на Титаник и на най-големите плавателни съдове от миналото, Британия се отличава с изключителното количество шедьоври, използвани за украсата му отвътре и отвън, с изразходени повече от един милион дъски от тиково дърво, махагон, кедър от Порт Орфърд, смола и бук от Куин Айлънд