Имам сова, мога да ви услужа простена Хари, като се питаше дали гръбнакът му няма да се прекърши под тежестта на Дъдли.
Нищо не разбираш, Хари! Дъмбълдор трябва да действа незабавно, че в министерството си имат начини да откриват магиите, направени от невръстни, и вече знаят, помни ми думата.
Но аз нямах избор, бях принуден да направя магия, за да се отърва от дименторите би трябвало да се притесняват повече от тях какво търсят те на улица «Глициния»?
О, момчето ми, де да беше така, но се опасявам, че МЪНДЪНГУС ФЛЕЧЪР, ЩЕ ТЕ УБИЯ!
Чу се еклив пукот, замириса силно на алкохол и на тютюн и точно пред тях изникна нисък и набит брадясал мъж в опърпан балтон. Имаше криви крака, дълга чорлава рижа коса и кървясали подпухнали очи, с които приличаше на тъжно куче от породата басет. Стискаше сребрист вързоп и Хари начаса разпозна в него мантия невидимка.
Какво става, Фиги? подвикна той и премести учуден поглед от старата жена към Хари и Дъдли. Нали трябваше да действаш под прикритие?
Ще ти дам аз на теб едно прикритие кресна госпожа Фиг. Диментори, ето какво става, крадлив страхопъзльо, дето само знаеш да се скатаваш!
Диментори ли? ахна Мъндънгус. Не думай, диментори тук?
Да, тук, тук, купчино прилепови барабонки, дето не ставаш за нищо! закрещя още по-силно бабката. Диментори, които нападнаха момчето точно когато ти трябваше да стоиш на пост!
Ами сега! простена жално Мъндънгус, след което премести поглед от госпожа Фиг към Хари и после обратно към старицата. Ами сега
А ти какво правиш през това време въртиш сделчици с крадени котли! Казвах ли ти аз да не ходиш? А, казвах ли ти?
Ама аз аз такова запелтечи силно притеснен той. Падна ми страхотен случай да се спазаря, не беше за изпускане
Госпожа Фиг вдигна ръка, от която висеше пазарската чанта, и заналага с нея Мъндънгус по лицето и врата ако се съди по тропота в нея, торбата беше пълна с котешка храна.
Олелееее! Остави ме, остави ме, де дърта откачалка! Някой трябва да каже на Дъмбълдор!
Точно така, трябва! ревна госпожа Фиг и продължи да удря където свари Мъндънгус с чантата с котешка храна. И не е зле да го направиш ти тъкмо ще обясниш защо не си бил тук да помогнеш!
Ей, паднала ти е мрежата за коса отвърна той, хванал се за главата да се предпази. Ето, ето, отивам да му кажа!
И изчезна с поредния силен пукот.
Дано Дъмбълдор го убие! продължи да кълне ядно бабката. Тръгвай, де, Хари, какво още чакаш?
Той реши да не си пилее излишно малкото въздух, за да обяснява, че едвам върви с тоя Дъдли на гръб. Пак хвана братовчед си, който всеки момент щеше да изпадне в несвяст, и закрета нататък.
Ще те изпратя до вратата продължи да нарежда госпожа Фиг, след като завиха по «Привит Драйв». За всеки случай, да не би да се навъртат още наоколо леле, стана тя, каквато стана да се налага да се бориш с тях сам а Дъмбълдор заръча за нищо на света да не допускаме да правиш магии е, било, каквото било, над разлята отвара не се плаче тъй де, котката вече е в соварника
Значи Дъмбълдор е наредил да ме следят? промълви със сетни сили Хари.
Че кой друг почти му се скара старицата. Нима след случилото се през юни очакваш да те остави да се скиташ сам? Хубава работа, момче, а ми разправяха, че си бил умен хайде сега влизай вътре и не мърдай оттам нареди госпожа Фиг, когато стигнаха до номер четири. Смятам, че съвсем скоро някой ще се свърже с теб.
А вие какво ще правите? побърза да попита Хари.
Аз си отивам право у дома отвърна старицата и като се взря в тъмната улица, потрепери. Ще чакам нареждания. А ти да не си мръднал от къщата! Лека нощ.
Стойте, не си тръгвайте! Кажете ми
Ала госпожа Фиг вече бе зашляпала с карираните топлинки нататък, пазарската й мрежа току подрънкваше.
Почакайте! провикна се след нея Хари.
Имаше
да пита милион неща всекиго, който бе във връзка с Дъмбълдор, ала само след миг госпожа Фиг бе погълната от мрака. Свъсен, Хари намести Дъдли върху рамото си и продължи бавно и мъчително по градинската пътека на номер четири.
В антрето светеше. Хари втъкна магическата пръчка обратно в колана на джинсите, натисна звънеца и загледа как сянката на леля Петуния става все по-голяма, странно разкривена от матовото стъкло на входната врата.
Дъденце! Време беше, вече се вече се Дъди, какво ти е?
Хари погледна с крайчеца на окото Дъдли и го пусна. Братовчед му се олюля с позеленяло лице после зейна и се изповръща направо върху изтривалката.
ДЪДЕНЦЕ! Какво ти става, Дъденце? Върнън! ВЪРНЪН!
Вуйчото на Хари излезе важно-важно от всекидневната, мустаците му като на морж бяха щръкнали във всички посоки, както ставаше всеки път, когато той бе развълнуван. Без да нагазва в локвичката бълвоч, се спусна да помага на леля Петуния, която се мъчеше да закрепи Дъдли на крака и да го вкара в антрето.
Зле му е, Върнън!
Какво ти е, синко? Какво се е случило? Да не би госпожа Полкис да те е почерпила с нещо вносно?
Защо си ми цялото в прахоляк? Да не си лежал на земята, миличко?
Я чакай, да не са те нападнали, синко?
Леля Петуния изпищя.
Обади се в полицията, Върнън! Обади се в полицията! Дъделинчо, бонбончето ми, кажи нещо на мама! Какво са ти направили?