ДРЪЖ! извика Хари и покрай него в шеметен галоп профуча сребърният елен, който той беше измагьосал.
Безокото лице на диментора бе само на два-три сантиметра от Дъдли, когато го прободоха сребърните рога те запокитиха във въздуха страшилището, което, подобно на своя събрат, се изгуби, погълнато от мрака, а през това време еленът препусна към дъното на уличката и се стопи в сребристо облаче дим.
Луна, звезди, улични лампи в миг всичко оживя наново. По пресечката премина топъл ветрец. Дърветата из градините наоколо зашумолиха, въздухът пак се огласи от обичайния тътнеж на автомобилите, прекосяващи площад «Магнолия». Хари не бе способен и да се помръдне, сетивата му се бяха изопнали като тетива, той все още беше вцепенен от рязкото връщане към нормалния живот. След миг забеляза, че фланелката му се е лепнала за гърба беше плувнал в пот.
Направо не можеше да повярва, че това наистина се е случило. Диментори тук, в Литъл Уингинг!
Дъдли продължаваше да се гърчи на земята, да хленчи и да трепери като лист. Хари се надвеси да провери дали братовчед му е в състояние да се изправи, точно тогава обаче чу как отзад някой тича към тях. Отново вдигна по инстинкт магическата пръчка и скочи, за да застане лице в лице с госпожа Фиг.
Смахнатата грохнала съседка стигна задъхана при момчетата. Прошарената й коса се бе измъкнала на кичури от мрежичката, люшкащата се на китката й пазарска торба подрънкваше, карираните топлинки още малко и да се изхлузят от краката й. Хари понечи да скрие в панталона си магическата пръчка, та да не се вижда, но
Не я прибирай, глупчо такъв! изпищя бабката. Ами ако наоколо се спотайват още такива? Ох, ще го удуша тоя Мъндънгус Флечър!
Глава втора Нашествието на совите
Тръгнал си той! закърши ръце госпожа Фиг. Трябвало да се срещне с някакъв, за да обсъдели казаните, които им били паднали! Казах му, че жив ще го одера, ако вземе да ми изчезне, ама кой да слуша! На ти сега! Диментори! Пак добре, че за всеки случай пратих Господин Тибълс да се навърта. Но няма за кога да стърчим тук! Побързай, трябва да те приберем у дома! Олеле, какви само неприятности ни чакат, хич не ми се мисли! Ще го убия!
Ама От откритието, че откачената грохнала съседка, която си умираше за котки, знае що е диментори, Хари се вцепени едва ли не точно толкова, колкото и от срещата с тях на малката уличка. Ама вие вие да не сте магьосница?
Аз съм безмощна и Мъндънгус го знае прекрасно, та как, да го вземат мътните, може да очаква от мен да ти помогна да се пребориш с дименторите? Остави те съвсем без прикритие, хем го предупредих
Да не би да ме следи Мъндънгус? Я значи е бил той! Магипортира се точно пред вкъщи!
Да, да, да, ама добре че за всеки случай паркирах Господин Тибълс на пост под една кола, та той изприпка да ме предупреди, но докато дойда у вас, ти вече беше излязъл и сега олеле, какво ли ще каже Дъмбълдор? Ей, ти! провикна се старицата към Дъдли, който още лежеше възнак насред пресечката. Размърдай си дебелия задник и ставай от земята, и по-чевръсто, чу ли!
Нима познавате Дъмбълдор? зяпна я Хари.
То оставаше да не го познавам, че кой не познава Дъмбълдор! Хайде, стига сме се мотали няма да мога да ти помогна, ако онези се върнат досега най-голямото ми постижение е да трансфигурирам пакетче чай.
Старицата се наведе, сграбчи с кокалеста длан една от тлъстите ръце на Дъдли и го затегли.
Ставай, лоена буцо, и без туй от теб полза никаква! Ставай, де!
Ала Дъдли или не можеше, или не искаше да се помръдне. Стиснал устни, блед като платно, продължи да лежи на земята и да трепери.
Нека аз!
Хари се вкопчи в ръката на братовчед си и го вдигна. Едва го закрепи на крака. Дъдли сякаш всеки миг щеше да припадне. Очичките му се бялнаха нагоре, по лицето му бяха избили ситни капки пот и в мига, в който Хари го пусна, той залитна застрашително напред.
Побързайте! викна истерично госпожа Фиг.
Хари преметна тежката ръка на Дъдли през рамото си и поприведен под килограмите му, го завлачи към пътя. Старицата заситни пред тях и щом излезе на ъгъла, надзърна притеснена.
Не прибирай магическата пръчка, чу ли! заръча тя на Хари, когато тръгнаха по «Глициния». То оставаше да спазваш точно сега Указа за секретност! И бездруго ще излезем виновни, поне да има защо. Ами Целесъобразното ограничаване на магьосничеството от невръстни точно от това се страхуваше Дъмбълдор Бре, какво е това там, в дъното на улицата? А, няма страшно, господин Прентис не прибирай магическата пръчка, момче, колко пъти да ти повтарям, че не мога да ти помогна?
Никак не беше лесно Хари хем да държи пръчката, хем да мъкне Дъдли. Той го сръчка припряно в ребрата, но братовчед му явно бе изгубил всякакво желание
да се движи сам. Беше се отпуснал с цялата си тежест върху рамото на Хари и тътреше грамадните си ходила по земята.
Защо, госпожо Фиг, не сте ми казвали, че сте безмощна? попита Хари, задъхан от усилието. Колко пъти съм идвал у вас защо не сте ми споменавали нищо?
По заповед на Дъмбълдор. Възложиха ми да те държа под око, но без да се издавам, беше съвсем невръстен. Извинявай, Хари, че вечно те тормозех, но семейство Дърсли нямаше да те пуснат за нищо на света при мен, ако се усъмняха, че ти е приятно. Да ти призная, хич не беше лесно но, гръм и мълнии занарежда покрусена старицата и пак закърши ръце, само да научи Дъмбълдор бива ли такова нещо, Мъндънгус да се измъкне точно когато трябваше да стои на пост до полунощ къде ли се е запилял? Как сега ще кажа на Дъмбълдор? Не мога да се магипортирам.