– Лума чака резултатите от прегледа си...каза тя, позовавайки се на друг дигитален инфлуенсър, с когото бе много близка.
– А тя бе ходила на концерта на Жуиз де Фора. Тя е добре. В добро разположение и работи. И ще ходи на рождения ден на Лукас Агиар по-късно – отговори Рената, усмихвайки се, докато споменаваше партито на водещ актьор от сапунена опера, която даваха всеки ден в 6 часа. – Всеки води нормален живот, Бейб. Както и ти. – Високото, слабо момиче прекоси стаята и приближи до Бейб, която продължаваше да диша тежко. Тя хвана студените, потни ръце на младата жена и се усмихна успокояващо. – Успокой се. Никой не умира от грип. Нищо няма да ти се случи. Д-р Луиз вече каза, че здравето ти е перфектно.
Споменаването на доверения лекар на Бейб свърши работа. Тя кимна, затвори очи и отброи до пет, докато се опитваше да контролира дишането си.
– Всичко ще е наред, – Рената я увери. А тя самата бе с треперещи ръце. – Сега нека да решим какви дрехи ще облечеш. Марката, която обичаш, е изпратила пет прекрасни нови модела. Ще ти бъде трудно да избереш един от тях.
Водена от мениджъра, Бейб отиде в стаята превърната с гардеробна, за да избере дрехите, които ще носи на шоуто. Въпреки че непрекъснато си повтаряше, че преувеличава и си каза да остане спокойна, беше много трудно да се убеди вътрешно.
***
Рената най-после успя да отклони вниманието на Бейб от новинарските портали. Те бяха на арената, където щеше да се проведе шоуто, а тя говореше с двама други инфлуенсъри, с които беше приятелка.
– Как е тя? – попита Сандро, нейният асистент, притеснен за Бейб. Всички в екипа знаеха за тревожните ѝ кризи и страха й от болести и бяха притеснени. По време на следобеда, новините не бяха окуражаващи. Здравните власти започнаха да предупреждават, че рискът става все по-голям.
– Сега е добре. Накарах екипа по информационни системи да конфигурира едно от онези приложения за родителски контрол в телефона ѝ, за да блокирам достъпа до новинарските портали – обясни Рената и Сандро повдигна вежди. – Трябваше да го направя, Сандро. Ако научи, че губернаторът е поръчал всички културни събития в града да бъдат отменени, ще откачи.
Той поклати глава.
– Това наистина е грешно, Ре. Тя трябва да знае какво става. Скоро ще се говори на тази тема.
Брюнетката затвори очи и сложи ръка на челото си.
– Трябва да я задържа тук на всяка цена... Договорът, който тя подписа има неустойка от милиони, ако не го спазва. Това е най-голямата глоба, за която сме се договорили. Не знам дали можем да си позволим това...
– Рената! – порица я той. – Как можа...
– Кой би си помислил, че нещо подобно ще се случи?
– Твоя работа е да предвидиш това.
– Епидемията ли?
– Всеки проблем. Ами ако се разболее? Ако стане злополука? Не можеш да си играеш с опасността.
Рената повдигна рамене.
– Стореното е сторено и трябва да ми помогнеш да я задържа тук.
***
Бейб обърна камерата към арената, за да покаже колко е претъпкано... е, почти. Тя се намръщи. Странно. Оставаше по-малко от час до концерта, а мястото не беше така претъпкано, както се очакваше. Беше международен концерт, билетите се разпродадоха бързо... Къде бяха хората?
– Скъпи, Много сме развълнувани тук във VIP зоната за напитки, бих искала да им благодаря, че ни поканиха на този прекрасен момент – каза тя към камерата, преструвайки се на развълнувана, каквато в същност не беше. Нейните приятели, също и инфлуенсърите, които присъстваха, се събраха зад нея и започнаха да крещят, развълнувано.
– У-Ху!!! Бекстрийт бойс!
Тя вдигна питието си за тост към камерата, оставяйки логото на спонсора да се види ясно, усмихна се и отпи глътка. След това спря да записва и го публикува. Канеше се да отвори браузъра, за да види новините, когато бе извикана от маркетинг директора на компанията за напитки, за да снима. Поздрави хората, които бяха там, докато светлините на арената изгаснаха и концертът започна.
Когато песента започна и групата излезе на сцената, Бейб се отпусна и остави настрана притесненията си. Тя очакваше това шоу от дълго време и когато чу познатите песни, се остави на въздействието им и танцува цяла нощ. Записа няколко видеоклипа от мястото на което беше, освен че направи много снимки на самото изпълнение.
В края на шоуто, тя и другите момичета бяха много развълнувани. По принцип, директорите на фирмите, които ги наемаха, ги водеха да се срещнат с артистите в съблекалнята и всичко това се записваше и публикуваше в социалните медии. Но когато погледна Рената, Беиб разбра, че нещо не е наред. Мениджърът изглеждаше раздразнена и на челото ѝ се появи бръчка на загриженост. Тя се извини с приятелите си и отиде при нея.
– Всичко наред ли е? – попита тя, разтревожена. Рената беше един от най-сдържаните хора, които тя познаваше и се справяше с всеки проблем с хладнокръвието, необходимо за решаването му. Да я види така разтърсена от нещо беше необичайно.
– Всичко... – жената започна да говори, но беше прекъсната от по-възрастния мъж.
– Съжаляваме, Бейб, но няма да можем да ви заведем в съблекалнята заради епидемията. – Мъжът прокара ръка надолу по тънката си кафява коса и продължи да говори, без да забележи как очите ѝ се разшириха. – Групата предупреди, че няма да приемат никого, заради това и...
– Почакайте. За какво говорите? – попита тя, трепереща отвътре.
– Концертът дори не трябваше да се състои. Губернаторът е наредил всички културни събития да бъдат спрени от днес. Екипът на продукцията игнорира заповедта – продължи да обяснява той.
– Нещата са... Толкова ли са зле? – попита тя.
– Бейб...– извика Рената, но вдигна ръка, за да я спре и продължи да гледа мъжа.
– Все още не знаем. – Всичко е твърде скорошно, но всички са много притеснени.
Тя кимна.
– Не се притеснявайте. Няма да се разстроя. Оценявам поканата ви да дойда днес. – Директорът се усмихна, изглеждайки облекчен, че тя не се оплаква. Той бе свикнал да се занимава със знаменитости, на много от които не бе лесно да се угоди.
Когато мъжът си тръгна, Бейб взе телефона и написа адреса на новинарския портал.
Страницата не е намерена.
Това беше късметът ѝ, уебсайтът беше офлайн. Опита е още една.
Страницата не е намерена.
Какво става?
– Няма да можеш да ги отвориш. – Тя повдигна глава, заслушана в думите на Рената. – Накарах ИТ екипа да блокира тези страници с помощта на програма за контрол на достъпа, така че няма да видиш новините.
– Какво си направила?
– Знаех, че ще се побъркаш, точно както сега и...
– Рената, накарай ги да ги отблокират веднага. И искам да си тръгна. Веднага – каза тя, сериозна. Мениджърът се притесняваше от изражението, което видя на лицето ѝ. – Не мога да повярвам...– тя промърмори на себе си и си тръгна, без да ѝ отговори, когато Рената ѝ извика.
Трябва да запазя контрол, каза си тя, все още съм на публично място. Не мога да се огъна.
Успя да скрие треперенето на ръцете си и студената пот. Усмихна се, поговори още малко, и няколко минути по-късно Сандро ѝ се обади да си тръгват.
В колата, той взе телефона ѝ и написа адреса на новинарския портал още веднъж. Когато страницата се зареди, тя се изненада от новините, които се бяха появили от последния път, когато имаше достъп:
Бразилия има повече от 77 потвърдени случая на коронавирус.
Рио потвърждава първото местно предаване.
Правителството създава кризисен щаб за борба с вируса.
Губернаторът спира публични събития в града.
Докато колата набираше скорост, отивайки към апартамента, където живееше, тя отвори всеки линк по темата и прочете статиите, чувствайки как я обзема страх. Спря да чете и пое дълбоко дъх, затваряйки очите си.
– Пристигнахме – прошепна Сандро, изваждайки я от мислите ѝ. Тя го погледна, кимна и се канеше да излезе от колата, когато видя тяхната камера да я следва и ги спря.
– Не. Искам да остана сама. – Видя как Рената отвори уста да каже нещо, но поклати глава. – Моля те, върви си вкъщи. Късно е. Ще говорим утре...