— Не върви. Музеят не иска да ми отпусне пари за необходимите ми датировки е въглерод–14. Но какво общо има…
— Добре.
—
— Специален агент Пендъргаст — рече Бризбейн и вдигна глава от дневника на срещите си, без изобщо да забелязва Нора. — Защо това име ми звучи познато?
— Работил съм в музея и преди — отвърна Пендъргаст с най-сладурския си акцент.
— За кого работихте?
— Не ме разбрахте. Казах, че съм работил във музея, а не за музея.
Бризбейн махна с ръка.
— Няма значение. Господин Пендъргаст, обичам да прекарвам предобедите си у дома. Не мога да разбера що за спешен случай изисква присъствието ми в кабинета в този час.
— Престъпниците никога не спят, господин Бризбейн.
На Нора й стори, че долови в тона на Пендъргаст нотка сарказъм.
Погледът на Бризбейн се спря върху Нора, после отново се отклони.
— Доктор Кели има свои отговорности тук. Мисля, че обясних ясно това по телефона. Обикновено музеят с радост помага на ФБР, но просто не виждам как можем да ви бъдем полезни в този конкретен случай.
Пендъргаст не отговори, погледът му се спря върху скъпоценните камъни.
— Не знаех, че сапфирът „Могул стар“ е изваден от публичната експозиция. Това наистина е „Могул стар“, нали?
Бризбейн се размърда на стола си.