Професорът хвърли поглед назад към колоната и изпъшка.
Когато слезе от асансьора на последния етаж на Сграда В, Лангдън все още се чувстваше глупаво. Последва Кьолер по богато обзаведения коридор. Интериорът беше неочакван. Традиционен френски колониален стил — вишнев диван, порцеланова ваза на пода, орнаментална дърворезба.
— Гледаме да създаваме удобства на постоянните си служители — поясни директорът.
„Явно“ — помисли си Лангдън.
— Значи мъжът от факса е живял тук, така ли? От високопоставените ви служители ли беше?
— Да — потвърди Кьолер. — Сутринта не дойде на среща с мен и не отговаряше на пейджъра си. Потърсих го тук и го открих мъртъв в дневната му.
Лангдън внезапно се вледени, осъзнал, че му предстои да види труп. Стомахът му не беше особено издръжлив. Бе открил тази си слабост като студент по изкуство, когато преподавателят беше разказал на курса, че Леонардо да Винчи придобил опита си с човешкото тяло като ексхумирал трупове и правел дисекция на мускулатурата им.
Кьолер го поведе към дъното на коридора. Имаше само една врата.
— Това е мезонетът — каза той и попи потта по челото си.
Лангдън погледна дъбовата врата. Надписът на табелката гласеше:
Сърцето му туптеше бясно. Той обиколи трупа и прочете надписа наопаки, за да се убеди за пореден път в гениалната му симетричност. Сега, когато го виждаше със собствените си очи, той му се струваше още по-непонятен.
— Господин Лангдън?
Професорът не чуваше нищо. Намираше се в друг свят… в своя свят, в своята стихия, свят, в който се сливаха история, митове и факти и заглушаваха сетивата му. Колелата се въртяха.
— Господин Лангдън? — Кьолер го гледаше въпросително.
— Какво успяхте да научите досега? — без да вдига очи, съсредоточено попита Лангдън.
— Само онова, което имах време да прочета във вашия уебсайт. Думата „илюминати“ означава „просветени“. Така се казвало някакво древно братство.
Лангдън кимна.
— Преди чували ли сте това име?
— За пръв път го видях жигосано на гърдите на господин Ветра.
— И сте го потърсили в Мрежата.
— Да.
— Не се съмнявам, че сте открили стотици сайтове, където се споменава.
— Хиляди — поправи го Кьолер. — Във вашия обаче се говореше за Харвард, Оксфорд, имаше уважаван издател, цитираха се сродни публикации. Като учен, знам, че информацията струва точно толкова, колкото нейният източник. Вашите сведения ми се сториха автентични.