„Нейните проучвания ще разбулят истинската природа на всички неща“.
Столетия наред „най-големите умове“ на земята бяха пренебрегвали древните науки, бяха ги подигравали като суеверия на невежи и вместо това се бяха въоръжавали със самодоволен скептицизъм и смайващи нови технологии — уреди, които само ги бяха отдалечавали от истината. „Технологиите на всяко следващо поколение опровергават откритията на предишното“. И така бе продължавало през вековете. Колкото повече научаваше човек, толкова повече осъзнаваше колко малко знае.
В продължение на хилядолетия човечеството беше блуждало в мрака… ала сега, както гласеше пророчеството, щеше да настъпи промяна. След като се бяха скитали като слепци в историята, хората бяха стигнали до кръстопът. Този миг беше предсказан отдавна от древните текстове, от прастарите календари и даже от самите звезди. Датата беше съвсем конкретна и неумолимо се приближаваше. Щеше да я предшества мощен взрив на познание… блясък, който щеше да освети мрака и да даде на човечеството последен шанс да избегне бездната и да поеме по пътя на мъдростта.
„Аз съм тук, за да угася светлината — помисли Малах. — Това е моята роля“.
Съдбата го беше свързала с Питър и Катрин Соломон. Откритията на Катрин в ЦПСМ рискуваха да отворят шлюзовете на ново мислене, да поставят началото на нов Ренесанс. Ако бъдеха публикувани, те щяха да се превърнат в катализатор, който да вдъхнови човечеството да преоткрие изгубеното знание и така да придобие невъобразимо могъщество.
„Катрин е предопределена да запали този факел.
Аз съм предопределен да го стъпча“.
Стъпилите на тази основа изследвания на Катрин Соломон бяха продължили напред и доказаха, че „фокусираната мисъл“ влияе буквално върху всичко — върху скоростта на растеж на растенията, върху посоката, в която плуват рибите в аквариума, върху начина, по който се делят клетките в петри, върху синхронизирането на независими автоматични системи и химическите реакции в човешкото тяло. Умът променяше дори кристалната структура на новообразуващо се твърдо тяло — тя беше създала прелестно симетрични ледени кристали, като пращаше нежни мисли към чаша с постепенно замръзваща вода. Колкото и невероятно да звучеше, обратнотосъщо беше вярно. Когато прати към водата негативни мисли, ледените кристали замръзнаха в хаотични, начупени форми.