Трейси сви рамене.
— Вземете колкото искате. Това е само хартия.
Гранжие сграбчи цяла шепа от мокрите стодоларови банкноти.
— Защо сте толкова сигурна, че никоя от камериерките няма да влезе тук? — запита той.
— Защото им плащам добре. А когато излизам, заключвам шкафа.
В нашите затвори се случват много неприятни работи с красивите дами. Тук не можете да направите нито крачка без мен.
Тя внимателно го оглеждаше.
— Искате да кажете, че купувам от вас собствената си сигурност?
— Грешите. Купувате собствения си живот.
Трейси му повярва.
— А сега ми кажете откъде имате тази печатарска преса.
Трейси се подвоуми и нейното смущение му достави удоволствие. Виждаше как тя капитулира. Трейси отвърна с нежелание.
— Купих я от един американец, който живее в Швейцария. Работил е като гравьор в монетния двор на САЩ в продължение на двадесет и пет години и когато го пенсионирали, възникнало някакво техническо затруднение с неговата пенсия, която така и не получил. Почувствал се измамен и решил да си отмъсти. Откраднал няколко стодоларови матрици, които трябвало да се бракуват и унищожат, а чрез връзки успял да се снабди с хартия, на която Министерството на финансите печата своите пари.
Това обяснява всичко,помисли си победоносно Гранжие. Ето защо банкнотите изглеждат като истински.Вълнението му нарастваше.
— Колко пари може да отпечата тази преса за един ден?
— Само по една банкнота на час. Всяка страна на хартията следва да се обработи и…
Той я прекъсна.
— Не съществува ли по-голяма преса?
— Съществува. Той има преса, която печата по петдесет банкноти за осем часа, по пет хиляди долара на ден, но иска за нея половин милион долара.
— Купи я — нареди й Гранжие.
— Не разполагам с половин милион долара.
— Аз обаче разполагам. Колко време ти е необходимо, за да доставиш пресата?
— Ами предполагам, но не зная… — отвърна с неохота тя.
Гранжие вдигна телефонната слушалка и се обади на някого.