Той хлътна в стола пред нея.
— Позволете да ви се представя. Аз съм професор Адолф Цукерман.
— Маргьорит дьо Шантии.
Цукерман даде знак на келнера.
— Какво пиете? — обърна се Цукерман към Трейси.
— Шампанско. Но може би…
Той вдигна уверено ръка и я спря.
— Мога да си го позволя. Всъщност, аз съм пред прага на такава възможност, която ще ми позволи да имам всичко на този свят.
— Наистина ли? — Трейси едва-едва му се усмихна. — Това е чудесно за вас.
— Да.
Цукерман поръча бутилка шампанско, после се обърна към Трейси.
— Случи ми се нещо крайно необикновено. Всъщност, не бива да го разисквам с непознати хора, но е толкова вълнуващо, че не мога да го тая в себе си. — Той се приведе към нея и сниши глас. — Да ви кажа истината, аз съм най-обикновен учител или по-скоро бях, до неотдавна. Преподавам история. Много е забавна, разбирате ли, но не дотам вълнуваща.
Трейси слушаше, а върху лицето й бе изписан учтив интерес.
— Искам да кажа, че не беше допреди няколко месеца.
— Мога ли да ви попитам какво се случи преди няколко месеца, професор Цукерман?
— Правех едно проучване върху Испанската армада и търсех разни неща, които биха направили темата по-интересна за моите ученици, та в местния музей се натъкнах на стар документ, който по непонятен за мен начин се бе смесил с други писмени материали. В този документ се съобщава за една секретна експедиция, изпратена от принц Филип през 1588 година. Единият от корабите, който бил натоварен със златни кюлчета, се предполагало, че е потънал по време на буря и изчезнал безследно.
Трейси го гледаше замислено.
—
— Тя се спря.
— Какво казахте?
— Не сте ли мислили за съдружник?
Той учудено я погледна.
— Съдружник ли? Не. Смятам да направя всичко сам. Но сега, след като изгубих всичките си пари… — Гласът му отново заглъхна.
— Професор Цукерман, да предположим, че ви дам тези сто хиляди долара?
Той поклати глава.
— В никакъв случай, баронесо. Не бих си го простил. Напълно е възможно да изгубите парите си.
— Но след като сте сигурен, че съкровището е там…?
— О, абсолютно съм сигурен в това. Но стоте хиляди могат да пропаднат. Тук няма никаква гаранция.
— В живота съществуват много малко гаранции. Вашият проблем е
— Разбира се, съществува и такава възможност — съгласи се Цукерман. Той седеше и преценяваше възможностите, очевидно разкъсван от съмнения. Най-сетне каза: — След като е такова желанието ви, ще делим по равно.
Тя доволно се усмихна.
— D’accord.Приемам.
Професорът добави бързо:
— Естествено, след като покрием разходите.
— Naturellement.Кога започваме?
— Незабавно. — Професорът неочаквано се оживи. — Вече съм намерил кораб, който ми се ще да използвам. Снабден е с модерна драга и има екипаж от четирима души. Естествено и на тях ще трябва да дадем малък процент от онова, което извадим.
— Bien sur.