След вечерята граф Де Матини се обърна към Трейси.
— Споменахте, че имате желание да разгледате картините ми. Желаете ли да ги видите сега?
— С най-голямо удоволствие — увери го Трейси.
Картинната галерия се оказа частен музей, пълен с италиански майстори, френски импресионисти и картини от Пикасо. Дългата стена пламтеше от пленителни багри и форми, рисувани от безсмъртни творци. Картини от Моне и Реноар, от Каналето, Гуарди и Тинторето. Имаше по една изящна картина от Тиеполо, Гуерчино и Тициан и почти цяла стена със Сезан. Стойността на колекцията просто не можеше да се измери с пари.
Трейси дълго време не сваляше очи от картините, изпълнена с наслада от тяхната красота.
— Надявам се, че картините са добре защитени — каза тя.
Графът се усмихна.
— Крадци се опитаха на три пъти да обсебят моите съкровища. Единият крадец бе убит от кучето ми, вторият осакатя, а третият излежава доживотна присъда в затвора. Замъкът е превърнат в непревземаема крепост, херцогиньо.
— Много ми е приятно да чуя това, графе.
Отвън проблясна ярка светлина.
— Започва илюминацията с фойерверки — каза графът. — Сигурен съм, че ще ви хареса. — Той хвана меката ръка на Трейси със своята слаба и суха ръка и я изведе от картинната галерия. — Утре сутринта заминавам за Дювил, където имам вила на морския бряг. Поканил съм няколко приятели за следващия уикенд. Струва ми се, че там ще ви хареса.
— Убедена съм в това — отвърна Трейси със съжаление, — но се страхувам, че съпругът ми е започнал да се безпокои. Настоява да се връщам по-скоро.
Илюминацията с фойерверките трая около час и Трейси се възползва от отвлеченото внимание на гостите, за да проучи сградата. Онова, което й бе разказал Джеф, се оказа истина: предохранителните мерки против кражба се оказаха страхотни, но именно поради тази причина Трейси не можеше да устои на това ново предизвикателство. Тя знаеше, че в спалнята на графа на горния етаж има два милиона долара в бижута и половин дузина шедьоври, включително и един от Леонардо.
Няма проблеми. — Той потърси сред вещите си в раницата и извади къса жица в двата края с щипки. Проследи с бавни движения кабела, намери началото му, оголи го и го хвана с едната щипка, а с другата защипа края на алармената инсталация. После измъкна клещи и преряза внимателно кабела. Трейси следеше напрегната действията му и очакваше всеки момент да чуе дрънченето на инсталацията. Наоколо продължаваше да цари тишина. Жан Луи вдигна глава и се усмихна. — Voila. Fini.